Радослав ЙОРДАНОВ

Повече от 140 години граф Николай Игнатиев е представян от проруската пропаганда в България като символ на Санстефанския идеал и на безкористната помощ от „братската“ Руска империя. Нека видим обаче какво мисли за България самият Николай Павлович Игнатиев чрез откъси от неговите „Записки 1875-1878“. В тях той призовава българското население, което е „засега само суров материал“, да се държи „в нравствено подчинение“, в „послушно оръдие на руската политика“.

„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.“ (стр. 52)

„Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертвуват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т.е. имайки предвид само освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безразсъдно и осъдително.“ (стр. 53)

„Винаги ми се е струвало, че историческата мисия на Русия е да събира и пази за себе си славяните, като не отстъпва на никого доброволно и педя славянска земя...Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1877г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господствува на Балканския полуостров и в Черно море; да бъде сложен край на разширяването на Австро-Унгария ; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави.“ (стр. 54)

„Тъй като верността на Михаил Сръбски към нас и недоверитето му към Австрия не можеха да бъдат подложени на съмнение, а българите представляваха засега само суров материал, без достатъчно кадри за образуване на самостоятелно княжество, то се предполагаше всички сръбско-български земи, които се удадеше да освободим от турско иго, да се съединят отново в границите на сръбско-българска държава под властта на княз Михаил.“ (стр. 57)

„Освен това на Русия трябваше да се предостави възможността да получава данъка от България. Така Русия щеше да получи възможността да реализира в европейските банки заем от триста милиона златни рубли, гарантиран от споменатите доходни пера, предоставени от Турция на Русия. Българският данък би останал на наше разположение. Така Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна“. (стр. 561-562)

„Като се има предвид, че според договора нашите войски трябваше да заемат България още две години, че не само изпълнението на всички условия на договора, но и че за постигането на най-добри условия за редовно плащане на контрибуцията изглеждаше, че като най-добро обезпечаване ще послужи присъствието на значителен корпус руски войски през този срок между Балкана и Цариград, опиращи се на Голяма България, създадена от Русия и управлявана още от наши агенти и която тогава изцяло се намираше под влиянието на своята освободителка“. (стр. 562)

„За свой съюзник в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближи до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия“. (стр. 818)

Смятате ли, че граф Игнатиев заслужава неговото име да носят главни улици, училища, села и дори летища в България?