Димитър БЛАГОЕВ

от с. Загоричани, Костурско

…Константин Георгиев, или както у нас го наричаха "Учителйо Динката", а гърците – "Пропагандата" или "Апостола", е един от онез борци за българската свобода в края на 60-те и началото на 70-те години, който със забележителна енергия посвети всичкия свой живот на събужданието на българския дух в Македония. Неговото име не е известно; но неговата самостоятелност така също е славна и заслужава почетно место в нашата история.

Първите семена на човешкото съзнание в много млади сърца, които имаха стълкновение с него, пося той. Първи, който събуди българския дух в южната част на Македония, в Костурския окръг, е Динката...

...Той лятос в 1869 година остави нашето село и се отправи, както казваше, в Солун, да земи "царски ферман", по който българите са имали право да "пеят" по български в училищата и църквите, и да донесе български учебници...

В 1869 година лятос, среди пладне, се разнесе звукът на "камбаната", който призоваваше селяните на общо събрание, на "меджлис"... Събираше селото Учителйо Динката, за да им прочете фермана и да им го разтълкува...

Сяко слово, в което се произнасяше "българи" и "български", се съпровождаше с единодушни възклицания: "долу гърко", "долу гърцкото", "не сакаме гръцкото пеенье", "бугари сми" и пр. Кога Динката свърши с думите: "Ето, братя, що вели царскйо ферман: Султано дава изим да пейме по бугарски" – то всички взеха да викат: "Дека са гъркоманите, нека да излязат"; но никой не мръдна, а чорбаджиите побързаха да остават събранието.

Тогава повикаха поповете, от които двама право заявиха, че те са българи и че ще четат в църквата по български. Обаче и после това преследванията от страна на гърците не можаха да се прекратят, а, напротив, се продължаваха още по-ожесточено...

...Минаха се 13 години от това време и пишущият тез редове не знаеше и не чуваше нищо зарад тоя благороден борец и мъченик за събужданието на бълг. народ и само преди 3 години на чужбина узна, че Георги Константинов (Константин Георгиев) е умрял в Елада.

Вечна ти памят, славни Учителйо и благородни человече! Ти умря и не дочака да видиш свободна таз страна, за свободата на която си се честно борил и която още и до днес е под двойното иго на турци и гърци; но твоят дух не умря и подир 17 години той още с по-могъща енергия се явява…

(Из "Учителйо Динката. Една страница от историята на Македония",

публикувано в "Нашите Апостоли", София, 2010 г.)