Валди ТОТЕВ

Аз съм на 74 години. Съзнателният ми живот започна преди 70 години и от 70 години се занимавам със Съветския съюз. Откак се помня се издигаха и сваляха портрети на Ленин, връщахме се назад към спомена какво точно се е случило в Руско-турската война, после забравяхме. Два паметника на Съветския воин имам до нас. Колко имам на Левски? На Ботев?На Гоце Делчев?

“Айде, започна с патриотичните приказки”, ще каже някой.

Ами, да.

Аз съм един супер изнервен патриот, на когото му е писнало:

1. Да повтаря, че руската култура и литература са велики, за да не си помисли някой нещо.

Защо никой не спори за италианската култура? Ами защото останалите култури не се използват като алиби. Ако Италия нападне Словения, никой няма да говори за Верди, ЗАЩОТО ДВЕТЕ НЯМАТ НИЩО ОБЩО.

2. Писнало ми е да деля руския народ от управляващите го.

То не беше Сталин, Ленин, Хрушчов, Брежнев, Путин, Медведев. Колко години ще го делим внимателно тоя народ и ще говорим за душата му? Аз искам всеки четвъртък следобед да отделям датския народ от водачите му, но не познавам душата на средния датчанин, защото датският народ и водачите му никога не са ме занимавали със себе си.

3. Да казвам, че нямам нищо против Русия и “обикновения руснак”.

Как всички останали нации преживяха, че някой има нещо против тях? Французите били шовинисти, немците имат световни войни зад гърба си и никакво чувство за хумор, англичаните колонизираха половин свят и всеки може да говори за това. Те самите говорят за това. Само с Русия трябва да внимаваме. Като досадно бивше гадже нарцисист, Русия ц-я-л ж-и-в-о-т ми звъни на вратата с шпионите си, газа, олигарсите и накрая взе че нападна Украйна да избие хиляди хора, защото не е в състояние да направи дори работещ мобилен телефон, дето да се продава.

Другите държави измислиха интернета, направиха роботи, отидоха в Космоса. Въобще, ходят на работа. Русия отиде в Украйна да денацифицира някакви нормални граждани, предвождани от гражданин от еврейски произход, които искат да влязат в ЕС. И занимава целия свят със себе си. А най-отвратителното е, че отварям интернета и виждам български народен представител да се радва, че руснаците имат ракети с точково насочване, та можели да ударят Министерски съвет.

Сега ще обясня нещо. В българския Министерски съвет има българи - хубави, лоши, политически съюзници, политически противници - няма значение. България е над всичко. Тия думи се осъзнават, когато почукат на границата ти хора, които искат да те денацифицират. Всяка радост, че чужда армия (естествено руската, винаги е руската) може да удари институция в България, е национално предателство.

Аз съм български гражданин и имам мечта. Да живея без да имам ни най-малка представа какво се случва с Русия години, години наред. Като с Малта например.

Иначе, опазил Бог да си помислим, че не съм чела Лермонтов. Чела съм го. Страхотен е.