Стефан ИВАНОВ
Вие, шепа хора на власт от двайсет години, не сте нужни. Вие, които сте се вкопали във властта и в кожата на страната като кърлежи. Вие, които се храните с гласове, с отчаяние, със страх, с кръвта на болни деца и на майките им, които се молят не на Бог, а на интернет и секретарки в агенции. Вие не сте плът. Вие сте паразит в спомена за плът. Плешив червей, облечен във власт. Същество, което диша лъжа и отделя разруха. Хората имат сърца, болка, истории. А вие ги превръщате в число, в жалба, в статистика. В разменна монета между поредни компромати и концесии.
Вие, които сте се научили да говорите като хора, но отвътре сте гниене и смрад. Вие не сте народни представители или президент. Вие сте биологична грешка на демокрацията. Страничен ефект на апатията. Тумор в тялото на време, което и без вас беше болно.
Вие не управлявате държава. Вие гниете върху трупа й, със златни вилици и потни длани, на дългата, вечна гощавка на предателите. Вие не познавате срам. Вие сте онова, което остава под нокътя след като изкопаеш гроб с голи ръце.
Вашите ръце не заслужават ръкостискане. Вашите лица не заслужават юмрук. Прекалено е лесно. Прекалено меко.
И ако не осъзнаете това, ако продължите да се усмихвате с медиен гланц, да трупате, да прикривате, да се правите на спасители, а сте само паразити в костюми, тогава не заслужавате дори презрение.
Нека тогава стените, зад които се криете, се напукат от тишината на всички, които повече няма да гласуват. Нека децата ви ви питат „Ти къде беше, когато всичко се срути?“.
И да не можете да отговорите. Защото сте били там, на трибуната, слушайки внимателно кой бутон да се натисне. И това ще е вашето наследство. Устата ви плюят обещания, а ръцете ви ровят из джобовете на мъртвите.
Вие, които бяхте избрани, плюете върху избирателите си двайсет години. Вие, които продавате всичко за още четвърт мандат, за още половин асфалт, за кило пари.
Трябва да бъдете заличени от историята не с куршум, не със съд, а с пълно забвение. Вие не заслужавате дори да бъдете съдени. На съда не му трябва вашата мръсна сянка. Той има по-висши задачи, да възстанови езика, да спаси децата, да измие лицето на времето от вашето име.
И да не остане нищо от имената ви. Да не се споменавате дори в псувня. Да бъдете изтрити от езика. Да не сте проклети, а неизговорими. Незапомнени. Изличени. Ненужни.
Желая ви тишина. Сляпа, празна, безвъзвратна. Желая ви света без вас да върви, да цъфти, да се смее, сякаш никога не сте пълзели в него.
Желая ви изчезване. Такова, каквото не оставя прах, нито кост, нито звук, нито спомен в езика. Да не бъдете дори минало. Дори проклятие. Дори някога. Само нищо...