Елена СИМЕОНОВА

Излетяха 122 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание.

Спомените за жадуваната тогава свобода ни връщат далеч назад във времето от 1900 година. Когато свобода и чуждо управление се редуват, защото Родопите, Тракия и Македония остават в пределите на Империята, независимо от освободителната за България Руско-Турска война от 1878 г.

Сред огнищата на съпротива за присъединяване към българското отечество, поета от Вътрешната Македоно-Одринска организация (ВМОРО), е и някогашното Даръдере, днешния Златоград. И тук дедите ни са създали „ядка“ на тази огромна революционна организация, приела девиза на въстаниците от април 1876 г. – „Свобода или смърт“.

Заедно с останалите части на разпокъсаното ни Отечество те дават своя принос в народната борба, независимо от пропаданията, които се следват в едно такова тревожно време, съпътствани от арести, затвори, заточения.

По-долу даваме имената на нашите участници в бунта от 1903 г., които остават в паметта на следващите поколения златоградчани.

Ръководител на организацията в града е отец Ангел Инджов, а в нея се включват и Иван и Спиро Джинджеви, хаджи Теофан и Никола Ангелов, Никола и Кирко Хекимови, Михаил Тенев и Георги Шуков, Костадин Петров и Прамакир Филипов, Киро Джерахов и Илия Хаджидончев, Лазар Карагьозов и Нико Пашов, Георги Хаджипантелеев, Тома Стоянов, Георги, Атанас и Лазар Пачилови, Никола Ермелиев, Петър Шуков, Костадин Пачилов, Георги Крушовалиев и Костадин Александров.

Сред жените са Калина Инджова, Василка и Евгения Пачилови, Мария Хаджиниколова.

Техните имена и до днес стоят изписани на голямата икона на св. Богородица в златоградския храм „Св. Георги“ и днес ние сме длъжни да съхраним паметта за тях.

Тази година почетните дни за годишнината от въстанието на Илинден и Преображение преди 122 години, са 2, 3 и 4 август.