Спас ТАШЕВ

Названието на един език не зависи само от неговите носители, но и от неговите съседи. Северна Македония заема 37% от географската област Македония, поради което правителството в Скопие не може да има монопол върху определението "македонски", асоцииращо с цялата географска област, защото официалният писмен език на Скопие се използва само в Северна Македония.

През 1945 г. бе направен опит чрез югославски емисари да се разпространи в цялата географска област Македония, но през 1948 г. този опит пропадна. Самото население в останалите 63% от територията на географската област Македония отхвърли скопската писмена норма. С това пропадна и опитът да има общ македонски език. Поради тази причина езикът е северномакедонски, отнасящ се само за Северна Македония.

Друг е въпросът, че самите македонски българи, граждани на Северна Македония, още не са се произнесли какъв за тях е този писмен език, изграден върху местните български говори. Не изключвам възможността да се стигне до две имена: (северно)македонски за (северно)македонците и северномакедонски български език за македонските българи. В света има много подобни примери.

Подобно решение "един език с две имена" не отнема правото на съвременна идентичност на (северно)македонците, но и не дава право на (северно)македонците да отричат българската идентичност на тези граждани на Северна Македония, които желаят да я съхранят, в т.ч. и човешкото им право да наричат майчините си говори български.

В бъдеще тези две имена на единния към момента скопски писмен език могат да доведат до възникване и на две писмени форми: (северно)македонците могат да си запазят всички сегашни граматически правила и лексика, защото това е тяхно човешко право. А македонските българи могат да изписват същата лексика с българска азбука и по правилата на българския правопис, като изхвърлят изкуствено вмъкнатите сърбизми, както стана в Албания и Гърция през и след 1948 г. Това също е тяхно човешко право.

Езикът не е мъртва категория, а жив феномен, който търпи развитие в посока на дивергенция (раздалечаване) и конвергенция (сближаване). Затова и езиците не са обект на международно признаване, а само споменаване, което не отхвърля възможността за техни изменения в бъдеще.