+ Или за „…правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание…“

В последните дни и седмици в медийното пространство и основно от лица от православната църква, се използва думата „езически“ като обидно определение. Дори не толкова изчерпателната статия в Уикипедия дава достатъчно информация за същината на тази дума и нейния произход: Езичество (езичен, езически на старобългарски: ѩзычьнъ; 'идолопоклонски', е прилагателно от старобългарската дума ѩзыкъ; 'народ', която е превод на старогръцката дума ἐθνικός; 'национален').

В българския език тя се развива от старославянското понятие *ęzyčьstvo, което значи „народна вяра, народна традиция“ (от *ęzykъ – народ, племе). Първоначално това понятие не е имало оценъчни нюанси, но след процесите на християнизация, при които християнската идеология е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително отрицателен смисъл, под натиска на средновековната религиозна литература и поученията на Църквата.“

В тази връзка призоваваме духовните лица от различните религии, включително и от християнската, да проявяват истинска толерантност, а не средновековно радикално монотеистично мислене и да не дават подобни оценки. Това е и в духа на българското законодателство, според което, признавайки традиционността на източното православие в исторически план, се уточнява и следното: „Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.“ (Закон за вероизповеданията).

Все пак нека не забравяме, че България възниква не като християнска държава, а като държава, в която хората са имали свои религиозни традиции преди да им бъде наложена една единствена друга такава религия, взета от съседна Византия. Днешна Република България е светска държава, където: „Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.“ (Закон за вероизповеданията)

На изображението надписът от Филипи на хан Пресиян, който завършва с думите:

"...Τουσ Χριστηανους οι βουλγαρι- σ πολα αγαθα επυισα[ν] κ(ε) οι Χριστηανοι ελησμον- ησαν, αλλα ο θ(εο)ς θεορι."

"На християните българите направиха много добрини.

И християните ги забравиха, но Бог вижда." ЗВ