Илиян ВАСИЛЕВ
Както вече казах, няма никаква интрига – Диляна Гайтанджиева отдавна е „разкрита“. Нека съди когото пожелае – успех! Проблемът обаче е в българското контраразузнаване, което се превръща в посмешище. Неправителствени организации разкриват руски „шпиони“, докато нашите служби сякаш не знаят нищо.
За целия период на прехода не си спомням да има осъден руски шпионин у нас. От кумова срама поне ДАНС трябваше да имат нещо за показ, че работят. „Снишаването“ за тях този път не е опция - джинът излезе от бутилката и родните контрашпиони дължат обяснения. Тук възниква дилемата: как да нарушиш договорката между Борисов и Путин за неразкриване на руски шпиони в България? Отговорът е – по никакъв начин. Ако обаче започне разследване, данните са налице. Сравнете какво правят западните служби с разкритията на Христо Грозев, и какво правят родните Шерлок Холмовци. Гайтанджиева може и да си въобразява, че ще получи защита от ГРУ, но единственото, на което може да разчита ако бъде съдена, е на размяна.
В същото време, дори с изобилието от данни, доказателствата, които Доброхотов и Грозев имат, може да се окажат „недостатъчни“ за съд. Особено български. Нали не си мислите, че ако беше на мястото на лондонския съд, български съд щеше да осъди нашите граждани за шпионаж в полза на Русия и да им даде подобни присъди.
Проблемът обаче е много по-дълбок. ГРУ е изключително активно в България – убийства, взривове, саботажи, особено срещу обекти, свързани с оръжейната индустрия. Онзи ден взривиха завод в Сърбия, на дневен ред отново е България. Гайтанджиева удобно разпространява опорки, които злепоставят България като износител на оръжия в услуга на Русия и с това нанасяне огромни щети на българския оръжеен бизнес. И това се знае от много хора. Този път обаче има доказателства, получени от проникването в съответния сървър и това Гайтанджиева няма как да опровергае, ако делото е "ДАНС срещу нея".
Едно е ясно: България не може да продължи да върви едновременно по два взаимоизключващи се пътя – единият на Гайтанджиева и Копейкин, обслужващ руските държавни интереси, и другият на онези, които се стремят към европейския път на развитие. Не виждам как тези два пътя могат да бъдат примирени. Точно никак.