(4 септември 1972 – 30 май 2016)

…

Тревица е изящната ти плът,

щом тялото ти, гъвкаво и леко,

достига до самата тъмна глъб

на болката, стаена у човека.

Страхувам се, че двете ми ръце,

като гнездо, ти утре ще напуснеш.

И дълго ще се лутат твойте устни

като перце, политнало без цел.

…

Природата е винаги неточна

в безкрая си от намеци и от значения.

Зърната във пръстта са многоточие

на някакво посято изречение.

Напразно търсим смисъла – подлъгани

от пролетната пищност на стъблата –

в разтворените длани на листата им,

във ада на годишните им кръгове.