Мирослав ДЖОКАНОВ

Знаете ли, че през есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и Дойран армията в Македония да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и разделена между победителките във войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър.

Планът тръгва успешно - французите пробиват нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата ѝ история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили:

- 4 английски

- 2 гръцки

- и една френска дивизия.

Срещу тях сама стои 9-а плевенска, водена от полк. Владимир Вазов. Резерви няма.

Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-и септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на полк. Вазов си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени.

В 5.00 ч. на 18-и септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 147 артилерийски дула започват да бълват огън. Полк. Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 40 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 140 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 30% процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават над 1000 трупа в британски униформи.

Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив от там. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. Хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19-и септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, ползвайки последните си патрони.

Това е най-кръвопролитното сражение в цялата ПСВ, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В цялата тая сеч 9-а плевенска дивизия дава само 1736 убити и 1208 ранени.

На 20-и септември разузнаването докладва на полк. Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават.

Благодарение на Дойранската победа обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.

През 1936г. в Лондон е организирана среща на ветераните от ПСВ. Българската делегация се води от специално поканения ген. Владимир Вазов. Посреща го лично лондонският кмет. Ген. Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон.

На парада на ветераните участват 3000 запасни войници под 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:

«Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!»

Англия свежда знамена пред ген. Владимир Вазов.

Българската победа при Дойран, най-голямата в цялата ни 14-вековна история, се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 12 хиляди убити от Антантата срещу 1700 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от ЕДНА.