+ 164 години, откакто Великия Везир Мехмед Али паша се съгласява с исканията на българските първенци, въпреки, че в продължение на 10 години РуZия отказва да признае съществуването на българския народ и език в Отоманската Империя…

Първото официално признаване на Българите за отделен вилает на империята е дело на Султан Абдулмеджид, със специален ферман на 1-ви юни 1861 г. Но агенти на РуZките тайни служби отвличат на 6-ти юни 1861 българския архиепископ Йосиф Соколски и в РуZия го карат публично да се отрече от унията на българите с Рим, след което го затварят в Руски манастир до края на живота му.

Междувременно през 1864 г. се създава първия Български вилает на империята /Дунавския вилает/, в който българския език е бил официалния език на вилаета и всички вилаетски длъжности са били дадени на българи, както и на много млади и будни българчета са били дадени пълни стипендии от Високата Порта, за да учат в престижни училища в империята и чужбина.

През 1869 Великия везир заплашва граф Игнатиев, че ако до един месец РуZия не признае Българите, той собственоръчно ще възстанови унията на българите с Рим и ще назначи нов български архиепископ, на мястото на отвлечения и държан в Русия Йосиф Соколски.

Граф Игнатиев веднага се свързва с Княз Горчаков и го уведомява за критичността на положението. По предложение на ловкия и хитър Игнатиев, се предлага компромис - ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ. Когато Великия Везир получава предложението на Княз Горчаков, той натоварва Българина Гаврил Кръстевич, който е бил Върховен Съдия на империята, да състави фермана за създаване на Българската православна Екзархия.

Гаврил Кръстевич работи над този държавен указ около три месеца и използва главно данните, събрани от Рим преди 1861 - за епархиите, в които Българите са били мнозинство. Фермана е бил готов в края на месец януари 1870 и поднесен на Великия Везир Мехмед Емин Али паша, за да бъде прегледан и одобрен. Той го дава на Султан Абдул Азис на 27-ми Февруари 1870, да бъде подписан и да стане закон на империята.

За първи български екзарх е бил одобрен видинският митрополит Антим Първи и той се нанася в голямата каменна сграда, построена от братята Тъпчилещови, наричана „Метоха“ на имот, закупен от българина - княз Стефан Богориди и подарено на Българската община в Константинопол. На това място по-късно се издига и Българската „Желязна църква“ Свети Стефан.