Ефим УШЕВ

Утре, 21 май, председателят на закрития в Битоля Български Културен център “Иван Михайлов“ - Любчо Георгиевски, ще бъде изправен за пореден път пред местния съд. Да не повярваш, че в ХХI век един българин ще бъде съден в страна кандидат за ЕС, само защото е българин, но това е факта…

В България даже не сме шумни по никакъв начин, че един невинен българин ще бъде съден за това, че брани паметта на своя род и неговата българска принадлежност. И макар официално делото да се води за „расизъм“ (!), причина за това, оказва се е, че Любчо е публикувал във ФБ цитат от книга. Вярно – българска, което в РСМ не се прощава, но все пак книга… А не се прощава, защото бълването на омраза срещу България и българите в югозападната ни съседка е ежедневие, при това тон се дава от най-високо ниво. Да напомним само, че премиерът Мицковски наскоро заяви, че „заради политиката на нашиот источен сосед, в Уставот ще запишем всякакви други (и даже ги изброява), но не и българи…“ Което отново ни напомни онова велико стихотворение на Иван Вазов, писано в далечната и злокобна за България 1913 г., където има и следните четиристишия:

„…Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец -

но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой, затвор, изгнанье -

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край…“

И така - утре един българин е отново пред подсъдима скамейка, защото не е „лапонец, негър, циганин“ и пр. Да се надяваме, че България ще изпрати свои наблюдатели на това позорище и ще облече в съответните държавнически актове наблюденията си от него… Дай Боже!

(На снимката сме в забранения клуб "Иван Михайлов" в Битоля, с прекрасните българи Любчо Георгиевски - вдясно, Алберт Зенуни, вляво, и Зоранчо Маринков, през май м. г.)