Даниел СМИЛОВ
България трябвало да плаща дълговете на Италия и Франция в еврозоната, ако евентуално някога те имат нужда от помощ. Невярна и силно подвеждаща информация. Подпомагането на държави с финансови трудности в еврозоната става по следния начин:
1) Тъй като цялата еврозона е с отличен кредитен рейтинг, тя може да вземе общ кредит на много ниски лихвени нива. Еврозоната е с по-малка обща задлъжнялост от САЩ и Япония, което и позволява много ниски лихви по дълга. Например, задлъжнялостта й е около 80-90% от БВП, а на Великобритания е 94%, на САЩ е около 120%, на Япония - над 200%;
2) Парите, взети като общ кредит от еврозоната, се дават като нисколихвен заем на закъсалата икономика с малка печалба за еврозоната. Парадоксално, но еврозоната спечели малко пари от заемите, които даде на Гърция, например. Гърция самостоятелно не можеше да вземе кредити на пазарите по време на кризата, но с помощта на еврозоната всъщност получи финансов ресурс на много, много ниски лихвени нива. Кредитите са изплатени, или се изплащат от Гърция. Т.е. на практика никой не е дал пари на гърците, за да им покрива дълговете. Печелят и двете страни - и Гърция (която получава шанс да обслужва дълга си) и еврозоната (която по този начин демонстрира сила и стабилност);
3) Този модел може да работи, докато в еврозоната има доверие като цяло и докато общата й задлъжнялост не е на високи нива. Голям стабилизатор е Германия, която има публичен дълг под 70% от БВП (а самата Германия е около 40% от еврозоната). Франция и Италия имат по-висока задлъжнялост, но тя е сравнима с тази на САЩ, а и двете държави самостоятелно обслужват дълговете си и не са търсили и нямат нужда от помощ от еврозоната. През 2012 г. Марио Драги като шеф на ЕЦБ спря спекулативния натиск срещу дълговите книжа на Италия с едно съобщение -че ЕЦБ няма да позволи ликвидна криза в системата на търговските банки на ЕС. Оттогава и след приемането на редица допълнителни стабилизиращи механизми не е имало особено критична ситуация в еврозоната и гръцкия случай е по-скоро пример за успеха на механизмите;
4) С членството в еврозоната България ще получи огромен допълнителен стабилизатор във финансовата си политика. Тя ще може да се възползва от описаните механизми, ако (недай Боже) се налага. Но самият факт, че те съществуват, е огромен финансов плюс за страната и повдига нейния финансов и икономически статус.