Александър АЛЕКСАНДРОВ

Пъзльовци се оказаха американците. Навремето оставят Корея на комунистите, които и до днес владеят половината от нея. В Белия дом тогава наричат това предателство "омиротворяване". Днес севернокорейските комунисти помагат на руската армия. Вчера, при поредната атака срещу украинската столица Киев, агресорите са използвали севернокорейски ракети.

През 1973 г. американците се оттеглиха и от Виетнам. На 30 април 1975 г., виетнамските комунисти окупираха Сайгон и постепенно превзеха Южен Виетнам. Помня това време, защото тогава у нас турското кафе стана виетнамско, а Студентският град в София се напълни с млади виетнамски комсомолчета. Кученцата зачезнаха някъде.

И от Афганистан се изнесоха американците за голям кеф на талибаните. Това стана наскоро и добре се помни. Но се питам: Що за американски шубета бяха всички тези "омиротворявания"? Нима американците не схващат, че с тези си бягства заличиха всичкото добро, което сториха на народите през Втората световна война? Но те още по време на войната харизват кажи-речи половин Европа на единия от нейните подпалвачи - Съветският съюз. А след нея му помагат икономически. И го правят по времето, когато концлагерите в Сибир са били пълни с добри хора, за което научих още преди половин век от една малка книжица: "Един ден на Иван Денисович".

Единствено президентът Роналд Рейгън се опита да сложи край на това американско флиртуване с комунистите и Кремъл. Благодарение и на неговата политика се разпадна Съветският съюз.

Днес сме свидетели на поредна подлост на американската външна политика. Впрочем, каква ти тук политика? Това, което прави в момента президентът Доналд Тръмп си е чиста проба предателство. Защото да предложиш на Украйна, нападнатата от руските агресори страна, да предаде част от себе си на врага, е повече от подлост. Това е безочие. И цинизъм, който американският президент сега ни пробутва като "път към мира".

Защо прави това този вашингтонски бъзльо? Според мен той следва американската политическа традиция: Корея, Виетнам, Афганистан.

Затова и мнозина днес се питат: докога САЩ ще дават заден ход? За такъв ход ли гласуваха миналата година американските избиратели? Нима те гласуваха техният президент да се дърли с Европа, да хока героична Украйна и да се подмокря от кеф от един телефонен разговор с военнопрестъпника в Кремъл? То бива шубе, но чак толкова не бива. Защото излиза така, че американците много си обичат своята независимост, но нехаят за чуждата и смятат, че тя може да е търговска стока. Може да се купува и продава. На това тяхно разбиране на независимостта му се казва двоен стандарт.

Независимостта е ценност за всяка държава, за всеки народ. Тя не е само американско достояние. Но дали Доналд Тръмп може да схване това? И ако го схване, не е ли по-редно да помогне на Украйна да си върне независимостта, а не да върти търговийка и прави подаръци на оная шушумига в Кремъл? Или шубето е голям страх?