Ефим УШЕВ
Имало едно време един вестник… Така започнал един дядо да разказва на внучето си. Защото, колкото и дълго и добре да излиза, всеки вестник един ден спира да диша...
Дори само скромен и незадълбочен поглед от последните трийсетина години у нас, ще ни покаже каква огромна шарения от вестници мина в историята, прекарали набързо своите 5-6 години журналистически „блясък“.
Казано по друг начин – едно издание може да кара против всякаква икономическа логика (в смисъл, когато сметките му не излизат), цели 35 години. Но не може да кара по този начин повече от това или завинаги…
Така и при нас – след като в началото на януари 2025-а закръгляме въпросната годишнина (а стотиците ни верни читатели добре знаят, че това стана през първата седмица на същия месец), сега дойде време да обявим, че 2025 е годината, в която най-старото Среднородопско печатно издание, наричано през последните 35 години „Златоградски вестник“, престава да излиза…
С което може би сбъдваме мечтата на една редица местни кметове и пр. златоградски общинари, упражнявали се през определени периоди на тези изминали години да управляват Златоград. А именно - мечтата им точно това издание да го няма, за да престане да им се пречи във въпросните, иначе успешни, или не толкова, упражнения във властта…
Както и да е, а това едва ли е и толкова важно в родното ни битие, но вече имахме възможност по друг повод в един от миналите броеве да кажем, че много от българската периодика в исторически смисъл, излиза между три и тринайсет години. А строго погледнато в родопската ни периодика, пак в исторически план, изданията ни се задържат от няколко месеца, докъм 7-8 години най-много. И нашите 35 години съществуване, ако не повод за гордост, то поне за добре изпълнен обществен и професионален дълг, бихме могли, скромно казано, да говорим.
За което, разбира се, основание ни дава и самочувствието, че именно на основата на този вестник, през изминалите години успяхме да издадем една внушителна поредица от наши книги из историята и културата на Златоград и региона. И както отбелязахме вече в края на предговора на последната ни книга „Избрани страници“ от 2024 г., „…нека един ден и други родопски градове или техни печатни издания, а и не само родопски, разбира се, да успеят да кажат: имахме 35-годишен вестник и на основата на този вестник издадохме 15 книги за нашата история и култура.“
Това е искреното наше пожелание, защото само така родопския регион, а и самата ни България, ще успее в своето културно и социално-икономическо развитие занапред.
И последно, предвиждайки „ръкоплясканията“ от някои нашенски среди, нека да кажем, че спирането на „Златоградски вестник“ на хартия не е краят, а само „антрактът“ от неговото съществуване. Защото той ще продължи да излиза в електронния си вариант, където само във ФБ-страницата ни, към 30 декември 2024, имаме 6.615 абонати-последователи, следящи ревностно публикациите ни. Ще ни липсват обаче и онези 3000 читатели на хартия, повечето от които, това е сигурно, няма да могат повече да се ползват от неговата информация, анализи и исторически текстове.
Затова сега – честито Рождество Христово на всички и успешна и здрава Нова 2025 година за верните наши читатели-почитатели от всички възрасти! Защото, току виж, ЗВ продължил да диша, нищо че е „електронно“. Но все пак, за край, нека споменем още две „изречения“, в които имплицитно прозира Златоградски вестник.
Първото е, че „За равнодушието си към културата, обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи“, казва поетът Йосиф Бродски.
А второто, по-популярното: „Когато едно общество не осъзнава какво има, то е обречено да го загуби…“
(Бр. 22/2024 на „Златоградски вестник“)