Роман ШЕРЕМЕТА

Да се ​​позволи на Русия да задържи части от украинската територия, би означавало геноцид за украинския народ. Някои вярват, че когато една страна е окупирана, животът може да продължи мирно под различен флаг - че хората просто ще плащат данъци на ново правителство. Но това е опасна илюзия. Много често така нареченият „мир“ е последван от геноцид от ръцете на окупатора. Историята предлага много примери.

Един от тях беше споделен с мен от приятел, Володимир Кухаренко - трагична история за народа мориори. Ето едно кратко резюме: през 1835 г. кораб, превозващ воини маори, акостира на остров, обитаван от мориори - мирен народ, който е живял без война в продължение на векове. Вместо да се съпротивляват, мориорите приветстват маорите, надявайки се да съжителстват и да споделят ресурсите на острова.

Резултатът? Маорите третирали мориорите като животни. Повечето били убити. Някои били изядени. Други били поробени. Мориорите били принудени да се откажат от езика си. Техните свещени места били осквернени и превърнати в тоалетни. Това не e в Средновековието – това се случва в средата на 19-ти век.

Ако смятате, че нещо подобно не може да се случи в Европа днес, спомнете си какво се случи с Украйна, след като загуби войната от Русия през 1919 г. и беше погълната от Съветския съюз. Този така наречен „мир“ донесе само страдание. През 1933 г. до 7 милиона украинци бяха уморени от глад в геноцида по време на Гладомор – храната им беше отнета. През 1937 г. повечето украински учени, писатели, художници и поети бяха екзекутирани. Украинският език беше забранен.

Дори сега, в окупираните от Русия райони, говоренето на украински може да ви докара сериозни проблеми. В Буча руските сили екзекутираха учители по история и украинска литература. Когато дойдат нашественици, войната често е по-безопасна от техния „мир“, защото умират по-малко хора. А да умреш, докато се биеш, има повече смисъл, отколкото да бъдеш изклан като добитък посред нощ от окупационен режим.

Ето защо Украйна все още се бори.

Когато хората предлагат преговори с Русия, те или не разбират – или не се интересуват – от милионите животи, които излагат на риск. Не става въпрос само за територия. Става въпрос за съдбата на хората, които живеят там. Русия не трябва да бъде възнаграждавана за геноцида си срещу украинския народ. Не можеш да спреш агресията, като ѝ дадеш всичко…