Даниела ГОРЧЕВА

След Съединението от 1885 г. Русия разбира, че България ѝ се изплъзва от опеката и става независима и свободна държава. След смайващата победа на младата българска армия срещу насъсканата от Русия Сърбия и след инициирания от Русия преврат и отвличането на княз Александър Батенберг и неговата абдикация, българите не прекланят глава пред "Освободителката" и Русия започва да готви военна окупация.

Във Варна два руски кораба демонстрират готовността за военна намеса.

Ген. Каулбарс си заминава, отваряйки пътя за интервенция.

Тогава бившите опълченци, сражавали се по време на Руско-турската война за свободата на България в редовете на руската армия, сега се мобилизират - този път, за да защитават България от Русия.

От средата на ноември 1886 г. в по-големите градове се създават дружини от бивши опълченци за защита на България. Според Симеон Радев първи са русенци, след това Свищов, Севлиево, Търново...

Но като гледам датата на съобщението на търновската дружина, най-вероятно търновци са повели хорото. Търновските опълченци публикуват още на 5 ноември 1886 г. следното съобщение: "Всички тук запасни солдати опълченци си съставиха Дружество под название: Търновска свободолюбива дружина. Целта на тази дружина е да пази България от вътрешни и външни неприятели. За председател на Дружината се избра Г-н Кр. Станчев, подпр. Г-н Д. П. Михаилов, членове: Ст. Тодоров, П. Минчев, К. Боюклиев и П. Бустанджиев. Секретар П. Стайков." (в. "Велико народно събрание", 5 ноември 1886).

На снимката, която представям, е председателят на дружината Кръстю Станчев (с брадата), бивш опълченец, много пъти избиран за кмет на Търново. До него е друг опълченец - Андрей Парлапанов, един от първите наградени с ордена за храброст за участието си в Руско-турската война и който с половин рота превзема Синята чука на Сливница и дава възможност за българското настъпление.