Христо РАЧЕВ

Само ако бихте могли да застанете срещу захабената черна дъска на своето училище преди един социализъм време. На последния чин ще забележите едно самотно момче с бяла ризка. Това трябва да съм аз. Пред очите ми виси сложно оплетена дебела рипсена плитка. При наличния ум, освен да я подръпна, какво друго остава. Възпълничката Пепа обичаше да се обляга и поставя ръцете си зад гърба.

Децата в комунистическата епоха трябваше да си държат езика зад зъбите, а ръцете - зад гърба. Само момче с вродено късогледство, плюс хроматична слепота, няма да забележи, че Пепа разполага с гърди, които другите момичета още нямаха. Харесвах тези обли издатини, привличаха ме като магнит и ако е вярно невярното твърдение на Джудит Бътлър, че човек формира пола си, поставя основите на сексуалните си предпочитания в социума и под негов натиск, този натиск правеше очите ми да изглеждат японски.

Трикът на гените беше отсъдил Пепа да има яркочервени бузи, тромавостта и добродушието на пълните деца. Рипсената ѝ плитка избутваше моята писалка и аз я хващах ловко миг преди да тупне на пода. Веднъж, стори ми се цяло безобразие, пъхнах ръка под мишницата и прихванах облостта. О, богове и богини на любовта! Такъв силен ток изпращя в тялото ми, че мога да считам това събитие за първия ми сексуален контакт, окончателна и безвъзвратна фиксация към предпочитания пол.

Край, семафорът щракна и поех по коловоза на хетеросексуалността. Веднъж докоснал тази нежна топлина, не я пуснах цял учебен срок. Тази тактилна любов претърпя развитие. Покрай облегалката се държахме за ръце, изследвахме с хиромантна прецизност дланите си, влажността им, преплитахме пръсти и енергията се движеше двупосочно с нарастваща сила. Правехме нещо забранено, ново и сладостно. Бяхме безмълвни, не си продумвахме и дума. Веднъж се появи с тънка блузка, аха, веднага пъхнах ръка под блузката и косите ми щръкнаха. Напипах аленото зърно, светът се обърна, от позитив стана негатив, на тази рентгенова снимка видях сърцето ѝ да се клати, тупти и вибрира като агрегат на гумени тампони.

Вече бях в крепостта. Отвън защитена от дрехи, предразсъдъци и забрани, но вътре беше райско преживяване. Такива сме момчетата, напористи и определено глупави, завинтвахме се като тирбушони в чуждата плът, палпирахме, стискахме, разтривахме, пръхтяхме и перкусирахме – няма отърване.

Но усещах и отдаването. Пепа ставаше все по-изобретателна. Освен че жумеше, това момиче изпитваше видимо удоволствие, познато ми от моя черен котарак Ченго. Липсваше мъркането. Един слънчев следобед приседна на края на чина и масивният ѝ крак увисна. Ще ме извините за дързостта, но започнах да я галя по гръбначните прешлени надолу до опашната кост, известна на анатомите като os coccygis, покрай това занимание открих, че напречното сечение на един неин крак се равнява на моите два. От някакви лекции по анатомия са ми останали още любими думи като trochanter /трохантер/, както и os pubis.

Не знам защо и по какво европейско право Фредерик Бегбеде може съвсем спокойно да опише къде точно си е пъхнал ръката, какво е станало после, но един скромен български автор не може. Само да опита и триста хиляди некъпани от месеци моралисти ще рипнат и изпърпорят високо в моралните висини да бранят чистотата на езика, традициите на здравото българско семейство. Че и пролетарските поети ще цитират. При приземяването, като нищо ще се нанижат напълно неподготвени, както БСП се нахака, между стърчащите членове на Истанбулската конвенция.

Иначе моралистите кибичат насаме по розовите канали, претенциозни в избора на розовите сюжети. Обсъждат, както на партийните си събрания, с фалшив патос размера, формата, цвета и позите на платената любов. Дискриминирайки другите, винаги пропускат себе си. Инфантилни в предпочитанията си, милостиви към някоя късно открита перверзийка, тези злобни души най-често са от партии, чиито членове са свикнали с лъжата.

Тъй изгря зората на ранната ми сексуалност, никога повече не припарих до пълна жена с червени бузи. Жените са прекрасни създания - по-слабите от тях. Зората, залеза и небесната дъга винаги пораждат копнежи и надежди. Никой не може да мине отвъд, нито се укрие от своята Пепа или Пепи. Тъй всички неизбежно се оформяме като джендър – полова роля – мъжки и женски. За останалите вариации има специализирана литература. За неподготвените, очакват ви над 50 вида сексуални предразположености.

Не съм знаел, че ще произвеждам изобилие от гамети, защото съм биологичен мъж. През това време жените ще произвеждат ограничен брои яйцеклетки, но с по-големи размери. Предпочетох, несъзнателно и под натиска на генетичната си предопределеност, да играя ролята на мъж. Забелязах, че наоколо обитават странни хора, в перманентно състояние на прекъснат coitus interruptus. Усещането за внезапно приключило пътешествие из райския залив е мъчително. Потиснатата сексуалност, особено при изостанали народи, задушните ни класни стаи раждат сивота, понякога чудовища, по-често фригидност.

Там където нищо не е истинско, разочарованието е гарантирано. Вижте политиката, протестите, филмите. Ресторантите и кухните отзад, уличното движение, журналистите. И накрая войните. Не знаете ли, че щастието е винаги топлина? Трябва ли да спасяваме неспасяемото. Дали пък, всичко от което се нуждаем не е повече любов - облостите, топлината и светлите небеса. Този, който изпя това, бе застрелян на вратата, докато невинно питаше: кой е там...

P. S. Снимах тези американки на плажно парти някъде, някога из Флорида. Оказаха се кубинки. Имаха инфрачервено излъчване.

(Бр. 21/2024 на „Златоградски вестник“)