МАКЕДОНСКИ ЯБЪЛКИ

В ябълката

шепнат семената

и си спомнят райската градина.

Аз се вслушвам

в говора им роден -

за сокола, долетял до Вардар,

дето пие и не се напива.

За юнака с девет люти рани,

който сто години не умира.

За реката кървава, която

все тече и все вода не става.

В ябълката шепнат семената

и дървото, с корени в кръвта ми,

се издига все така високо,

приютило в есенните клони

румени девойки македонки.

Аз се вслушвам в припева им роден

и си спомням райската градина,

с ябълки от Кюстендил и Ресен.

(Бр. 18/2024 на „Златоградски вестник“)