…Българите решително са много интелигентни хора и биха могли да създадат истинска държава. Всичко, което желаят в момента, е да бъдат спокойни и свободни.

…Българите са извънредно сериозни, работливи и упорити. В тях няма нищо дребно и лекомислено. Нечувствителни към външната, естетическата и артистичната страна на нещата, те са преди всичко практични реалисти. Като при това са много съобразителни, недоверчиви и лукави. Усещаш, че всичко разучават, “разнищват”, като непрекъснато внимават да не ги “преметнат”. Убеден съм, че това е нация с голямо бъдеще.

***

София, 2 март 1888 г.

Забележително интелигентни държавници, прекрасни офицери, крайно почтителна тълпа, тук-таме някой изискан и фин човек, а колкото до мнозинството то е много гордо и много сурово...

Във Франция си въобразяват, че българите са някакви свирепи турци с ятагани и везани чехли, че пътищата бъкат от разбойници, че едва ли не на всеки ъгъл има някой обесен… Бога ми, не твърдя, че напредъкът е много голям, но се усеща, че тези хора, които учат със смайваща бързина и говорят всички езици, чиято единствена грижа е да се усъвършенстват и образоват, ще възпримеат лесно и по-бързо от други постиженията на цивилизацията.

***

Филипопол, 17 март 1889 г.

Нима не може да им влезе в главите, че българите, които се чувстват умни и активни както другите малки народи в Европа, дори повече от много от тях, не искат никакъв закрилник и че макар да изпитват голяма признателност към нацията, която ги е освободила, не са съгласни да бъдат погълнати от нея!

***

София, 8 декември 1889 г.

Това, което е нечувано, учудващо, изумително, е напредъкът на страната. София се превръща в хубав град. Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета. Като си спомня само пресъхналата клоака отпреди три години! Офицерите живеят в къщи, в които има (о, чудо!) електрически звънци. Гарата е великолепна. Скоро ще има дековилка от София до Княжево, което е един миниатюрен Мьодон в полите на Витоша. Една италианска трупа дава представления в стария дървен театър, в очакване да се довърши новият. В строеж са и Народната банка, кметството, археологическият музей. Градът е неузнаваем. А железницата! Тази железница! Тя е лично дело на княза! Той настояваше за нея от самото начало, той доведе инженерите, проследи подготовката на плановете, използва връзките си с Нагелмакер, за да прокара Ориент-Експреса. А линията Ямбол-Бургас, чийто строеж започна през май, ще е готова през януари! Благодарение на нея ще можем да ходим за един ден от София до Варна.

…

Като помисли човек, че от 1878-а до 1886-а Русия не е построила в България ни железница, ни пристанище, ни училище, ни мост, ни път! За сметка на това ѝ е дала казарми и разорителна за бюджета военна организация…

(„Български дневници“, София 1995)