…Текстовете тук трябваше да се разработват и публикуват, защото носеха в себе си свое познание и мъдрост, извиращи от историята ни, носеха памет - за образи, случки, събития… Памет за обичаи и традиции, които неумолимо си отиваха от живота ни, и трябваше да започнем да ги излагаме публично на вниманието на обществото ни, включително и затова, че не се знае докога ще имаме вестник…

И тук отново въпросът: ами след като вече са излизали по страниците на вестника, защо трябва сега пак да се публикуват… Най-лесно ми е, разбира се, да отпратя за отговор към предговора ми към първата част от тези припомнени „избрани страници“. Там се спирам на смисъла от публикуването на материали от вестника в отделна книга.

Но не беше ли така и с добилите голяма популярност томове на „Златоградски страници“ в четири книги, в които излагаме търсенията из историята на града и района ни от множество наши автори, сътрудници на вестника през годините?

Не беше ли така по-късно и с твърде успешната книга на Юлия Благоева-Шопова за златоградския хумор, чиито текстове буквално слизат от страниците на нашия вестник?

А и има ли нещо по-нормално в това, след като именно вестникът на Златоград се оказва центърът, духовното гнездо, което съсредоточава енергията на интелектуалния елит на града и приятелите ни от страната през последните 35 години, в техните търсения из пожълтелите и полуразпадащи се страници на родопската история, която е задачата ни да съхраним?

Затова сега е поредното ни издание с работите на Розалин Хаджиев… (Част от предговора на Е. Ушев към книгата)

(Бр. 17/2024 на „Златоградски вестник“)