Теодор УШЕВ
Чували ли сте за местността "Черна нива"? Намира се между Дупница и Кюстендил. Когато бях малък, дядо ми и баща ми често ме превозваха с кола оттам - прекарвах детството си в Дупница и често ме транспортираха между двата града. Много пъти съм ги питал - а защо се казва Черна нива? Мълчаха...
Един ден баба ми, тя беше устата, и не ѝ пукаше много, ми каза: много добри и трудолюбиви хора избиха комунистите там... След 10 ноември, другата ми баба ми разказва следната история:
- След 9 септември 1944 г. започнаха да прибират учители, адвокати, търговци, всеки, който е имал някакъв бизнес и е бил що-годе заможен. Рано сутрин, натоварят ги на камиони, каруци, без съд, без обяснение - за разпит ги караме, казват. На нашата улица всички спяха с бохча до главата. И изчезват...
Една сутрин виждам по площада в Кюстендил един съученик, Я. К., криеше се по горите последните месеци преди 9-ти, защото го търсеха да го арестуват от полицията, заради кражби.
И той се писа партизанин. Очите кръвясали, пиян, фъфли, превъзбуден. Ръцете му треперят...
С един елек от нещавена кожа, целият подгизнал в кръв... "Здравче, вика - тепАхме ги цела нощ на Черна Нива, с лизгаро (права лопата) у главата и айде, у дерето.
Стотици хора от Дупница, Кюстендил и околните села са избити така през февруари 1945 година. Не са ги заравяли дори, почвата била замръзнала... Народният съд в София е бил само сигнал за избиване и поголовна сеч в цялата страна. Стотици са "безследно изчезналите" в онези зловещи години.
Много години след това започнах да търся информация за случилото се. Исках да направя филм за "Черна нива". Дадох "задача" и на майка ми - тя познаваше някои хора, които знаеха историята. Оцелели няма. Информация в архивите – няма. Потърсете в интернет – нищо.
Бяха останали само свидетелствата (които тя записа) на няколко човека. Един поп, който пътувал често в района за сватби и кръщенета, разказваше как месеци след това диви псета са разнасяли отломки от човешки останки в района. Друг човек разказваше как отвели баща му, кръчмар - не давал на един съселянин да пие на вересия и го гонел от кръчмата. И той си отмъстил...
Кръчмари, магазинери, които не давали на "комунистите" безплатна храна, съдии, адвокати, които са ги съдили за безчинствата им, полицаи, даскали, които са им пишели двойки и ги карали да учат, собственици на фабрики, магазинчета, сладкарници.
Кметът на Дупница, Давидко Дробачки е убит там, октомври 44-а. Д-р Георгиев, който отказал да направи аборт на партизанка в напреднала бременност. Всички са намерили края си в "Черна нива". Всеки опит да намеря информация удряше на камък.
Някой в първите години след 10-и ноември, предложил в съвета в Кюстендил да направят ексхумация, да направят експертиза на останките там, защото сигурен съм, такива още има.
Казали – не, защо да се ровим в историята.
"Защо да ровим в историята?" Защото народ, който не я познава, е обречен да повтаря грешките си. По-тежко, още по-трагично... Тези дни чета, че превъзбудени наследници на убийците от 1945-а, призовавали отново за "народен съд"; че определени "политици" отказвали да отдадат почит на убитите тогава невинни жертви, че поставяли под съмнение дори "Голодомор", че оправдавали зверствата на руснаците днес. Има хора, които твърдят, че Холокост било измама. Лъжи, пропаганда, опорки - това била историята...
Не се и съмнявам, че при първа възможност биха грабнали "лизгара" и биха трепали наред.
Ако са толкова нагли и безскрупулни, за да го казват в ефир, да го заявяват в пленарна зала, или да го пишат по мрежите - то много малко им е нужно, за да кръвясат очите им...
Р .s. Не съм се отказал от филма - ще го направя. Моля, ако познавате човек, който е чувал истории от това клане, който има роднини, убити там, пишете ми.