Евтим ЦВЕТКОВ
Цялото ръководство на златоградското Тракийското дружество се включи в празничния ден в съседния гр. Кърджали, провел се на централния площад там. Сред множеството хора можеха да се забележат председателя на 44 ОНС Цвета Караянчева и областния управител Никола Чанев, който произнесе поздравително слово. От него стана ясно, че той също е от бежанско семейство, което по време на войните за национално обединение е напуснало родните си земи и е намерило спасение в България.
Председателят на Тракийската организация в Кърджали Яни Янев специално отбеляза в словото си присъствието на златоградските гости и сподели, че празникът на Тракия е определен да бъде на деня на превземането на Одринската крепост през 1913 г., 26 март, нов стил.
Това е най-славната за българите битка от Балканската война, когато след петмесечната обсада става капитулацията на 60-хилядната турска армия. След героичната битка, ген. Георги Вазов се обръща към воините с думите: „Светът има да се чуди на вас, доблестни синове, че можахте в 30 часа да превземете една от най-силните крепости“.
Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. В обсадата му българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост, каза Янев.
Десетки бяха танцовите състави и народните певци от цялата област, които се изявиха на празника в Кърджали. По-късно, на съвместната сбирка на дошлите тук представители на тракийските организации, стана ясно, че златоградската е една от най-старите в Родопите, която има оригинален документ от Покана за свикване на общо събрание през 1925 г. в Златоград.
Но каква е историята на Тракийското ни дружество
и неговият по-ранен „предшественик“ в Златоград
„Покана № 9“ за свикване на събрание на Тракийското дружество в Златоград, с копие от което редакцията ни разполага, е датирана 12 февруари 1925 г., гр. Даръ-дере, подписана от председател Г. Николов и нечетлив подпис на секретаря. В придружаващия списък с поканените граждани са имената на 98 души, а местното дружество е записано като „Даръдеренски клон на Тракийско Благотворително дружество „Тракия“, което кани своите членове и „…всички граждани-българи на гр. Даръ-дере на събрание в помещение на същото, след отпуск на черква в неделя 22 февруари на н. г.“
Изброява се и дневния ред в пет точки: „Разглеждане на Писмо № 339 на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация за утвърждаване на дружеството ни; вземане на решение по Писмо № 235 от същия комитет, относно неприемането на Старото дружество в града ни за редовно и висящия въпрос по обложените данъци на с. г.; разглеждане на Писмо № 5 на Егри-деренското дружество „Илинден“ за основаване на Македоно-одринско дружество в града ни „Илинден“ и др.
За отбелязване е, че точката от дневния ред за „неприемане на старото дружество в града ни за редовно“, означава единствено, че в Златоград е имало организация и по-рано, но в последствие то е подложено на преосноваване, за което е свикваното на 22 февруари 1925 г. общо събрание. Това предположение става толкова по-основателно и от факта, че Златоград е притежавал свое знаме на Организацията си, наричана по-рано „Юнашко дружество Дельо войвода“, представящо „червен копринен плат с извезан Дельо в права стойка с пушка на рамото и с надпис „Даръдерски юнак Дельо войвода и под него годината 1910 г.“
Това разбираме от „Временна разписка № 81/19 март 1977 г.“, издадена от тогавашния музеен работник в Музея на просветното дело в Средните Родопи в Златоград Атанас Радев, на участника в Балканската война Стоян Костадинов Ковачев, който предава същото знаме на съхранение като ценен експонат в новоучредения тогава златоградски музей на просветното дело в региона, който играе ролята и на общ исторически музей.
По-долу в същата Разписка е отбелязано ръкописно, че „…знамето е правено преди освобождението през 1912 г., от Елена Кадиева Цонева, а изрисувано от нейния съпруг …Цонев“.
Така че Върховния Тракийски комитет вероятно не е приел за „редовно“, т. е. за предшественик, точно това Юнашко дружество, съществувало в града ни от 1910 г. и е поискал учредяването на новата златоградска Тракийска организация от 1925 г. Но освен знаме, златоградчани са имали и свой „Марш на Тракия“, един вид свой химн на организацията си. Редакцията ни притежава копие и от този документ, благодарение на дългогодишния си сътрудник Елена Симеонова. Ето едино от неговите четиристишия:
Тракийци млади сме готови,
със вихрен ярост на подем,
да счупим робските окови,
да смъкнем черния ярем!
За най-голямо съжаление, тази ценна реликва на „юнаците“ в Златоград, знамето с лика на Дельо войвода, изчезва от музея някъде около 1986/87 година, заедно с други ценни експонати, като прекрасния „Лунариум“, представящ пособие, ползвано от училището тук и демонстриращо на учениците нагледно движението на планетите около Слънцето.
(Бр. 5/2024 на „Златоградски вестник“)