…

Мяркат се, в утринна дрямка унесени,

сини, далечни гори.

Ясни лазури, върху им надвесени,

пурпурен блясък покри.

Чезнат в небето звездици изгубени,

чезнат по шеметен път -

сякаш прощават се погледи влюбени,

сякаш сълзици горят.