Валентин ХАДЖИЕВ

„Дойдох тук през 1943-а - хората се бяха вдигнали да искат поп и бяха категорични - ако не им изпратят свещеник, ще си търсят от гръцката църква“, разказваше той.

Свещеникът, който над 50 години служи в Златоград и приживе бе обявен за светец - това е отец Атанас Аролски. В неделя признателните му съграждани откриха негова паметна плоча до главния вход на построената през Възраждането черква "Св. Георги". Поставят я на стената до входа на 153-годишния храм - симетрично на възрожденския просветител Яков Змейкович, дългогодишен учител в Златоград, изхвърлил турския и гръцкия език от образованието и преподавал само на български.

Автор на паметния барелеф на свещеника е пловдивският скулптор Атанас Карадечев, а инициатори са златоградчаните Румен Цонев и Александър Митушев.

"Отец Аролски идва в Златоград, когато е на 24 години, и близо половин век отдава живота си в служба на църквата и хората.

За местните жители беше 

като патриарх - мъдър,

човечен и почтен",

казва Румен Цонев. Свещеникът е роден в Деня на народните будители през 1919 г. в чепеларското село Павелско, второ дете на Мария и Ангел Аролски, които имат още 5 деца.

Завършва прогимназия в родното си село, а след това Първа мъжка гимназия в Пловдив.

През 1939-а постъпва в Богословския институт в Черепиш, завършва го като първенец на випуска. В армията служи през 1941 и 1942-а като архивар във Военното окръжие в Пловдив. През есента на 1943 г., след стаж в пловдивския храм "Св. Георги", е ръкоположен за свещеник и изпратен в Златоград на 30 декември 1943 г.

"Там хората се бяха вдигнали да искат поп и бяха категорични, че ако не им изпратят свещеник, ще си търсят такъв от гръцката църква. Отидох уж за два месеца, а останах 50 години", разказваше приживе свещеникът, който почина през 2015 г.

"През цялото време на трагични исторически превратности този всеотдаен Божи служител със себеотрицание и скромно, без много шум, но с пословична енергия, носеше своя тежък кръст. Беше почитан от цялото население - и от християни, и от мохамедани, като образец на духовен пастир и човек с най-високи добродетели", пише за Аролски писателят от Златоград Величко Пачилов, автор на книгата "Излел е Дельо хайдутин".

Отначало отецът преподава

вероучение в местното училище, в празничните дни изнася беседи пред миряните, организира вечеринки с благотворителна цел. В Златоград помнят и огромната му работа по поддържане на храмовете и параклисите, в които сменя всички прозорци, ремонтира покривите им, организира електрификацията в тях.

Отецът сам пренасял вар за белосване на църквите. Работил и като деловодител в предприятието, познато тук като Тютюневия монопол. Там станал приятел с много мюсюлмани. Самият казваше, че всички са му помагали, независимо от религията.

"Мюсюлмани ми докарваха дърва, цепиха ми ги дори. В една виелица споделям пред един мюсюлманин, че нямам дърва в църквата, а той ми вика: "От'си не казал досега?", и на следващия ден докара с него 15 души с магарета и ми доставиха дърва, питаха и кога да ги нарежат", разказваше отецът…

(Бр. 1/2024 на „Златоградски вестник“)