Ефим УШЕВ

За добро или за зло, на 5 януари 1990 г. излиза първия брой на едно ново местно издание в Родопите – Златоградски вестник. Това е началото, за което никой тогава не е смятал, че ще стигне тридесет и петата си годишнина – днес, през януари 2024 г.

И така, в този немалък отрязък от време, съпоставен с продължителността на един човешки живот, се „разполагат“, за наша радост, 12 издадени книги и…34, подвързани годишни течения на това, оказало се доста жилаво, въпреки всички несгоди, златоградско изданийце.

Засега четири от споменатите 12 книги, могат да бъдат намерени само в съответните хранилища, при това не във всички, а само в народните библиотеки в Пловдив и София, в РБ в Смолян, както и в библиотеките на златоградското читалище и тази в гимназията ни. Може да се каже, че и самият вестник на хартия от изминалите години може да бъде потърсен и намерен пак само там.

Вестник, в чиито страници са затворени паметта за историята, горчилките от настоящето и надежди… За бъдеще! Бъдеще за една общност, идваща от дълбочината на времето и пренасяща със себе си идеите за свое собствено съ-жителство и развитие…

Но тъй като все пак 35-годишнината на вестника предстои, а през този януари само я започваме, нека спрем вниманието на читателите ни, а и на цялата ни общественост, върху реалните кръгли годишнини, които Златоград ще трябва да отбележи през настоящата 2024 г.

Това на първо място е, разбира се, голямата годишнина на най-старата родопска църква, златоградската „Успение Богородично“ (1834), която на храмовия си празник по-късно тази година ще навърши 190 години от откриването си.

Не по-малко важен е кръглият 100-годишен юбилей, който тази година навършва храмът, известен и като пазител на града - „Св. Атанасий Велики“ (1924). Който преди това, за своята 90-годишнина, преживя цялостното си възстановяване чрез реставрация и ремонт, благодарение на родолюбиви златоградчани.

Две тъжни годишнини ще трябва все пак да отбележим през тази година – 90 години от построяването и откриването на знаменателните сгради-институции, изиграли огромната роля в духовното развитие и културно-образователно израстване на златоградското население. А именно сградата на читалище „Просвета“ (1934), което всички наричаме „Старото читалище“; както и сградата-символ, също открита през 1934 г. – училището с кулата-часовник.

Като казваме „тъжни“, това наистина са тъжни годишнини, предвид безбожното събаряне на старата читалищна сграда през 1978/79 г., което винаги ще ни тежи на съвестта; а и съвсем нерадостното състояние на старата читалищна сграда, която освен че пожълтихме, лишавайки я от белия първоначален блясък, но и най-безотговорно изоставихме на произвола часовниковия механизъм, дарен също от родолюбиви златоградчани, след като преди това събираха пари за закупуването и монтирането му. За общината оставаше единствено неговата подръжка, чрез включването на механизма към градската електросистема. Но не би…

Да се надяваме, че поне сега, за 90-годишнината от построяването на училището, общината най-после ще се замисли за нейното настоящо и бъдещо използване, като състави един минимален бюджет за подходящото ѝ реновиране, а защо не – и пускането на часовника. Ще напомним, че и в най-трудни за страната ни исторически периоди, общината е ползвала навършващите се годишнини за едно или друго, за да „смъкне“ пари от държавата за тяхното отбелязване и обновяване. Да видим…

(Бр. 1/2024 на „Златоградски вестник“)