За първи път я чух на едно музикално тържество в Златоград, когато изпълненията на класическа китара от ученици от цялата страна, се редуваха с четене на разкази и стихотворения, също ученическо творчество. А тя беше единствена от Златоград.

Направи впечатление с рецитаторската си увереност и дори известна артистичност. И стихотворенията ѝ прозвучаха много добре пред смълчаната зала.

Винаги, когато в редакцията са гостували ученически класове от гимназията, в края на срещата не пропусках да кажа, че страниците на вестника са винаги отворени и в очакване на творбите на нашите ученици. И сега от „първа ръка“ си спомням, че сме редактирали и публикували някога първите стихове на Дарина Сарелска и Христо Димитров, който всеки момент ще издаде доста обемно томче със свои подбрани стихотворения.

Затова сега ни радват и публикациите на Йордана. С пожелание да продължи със същия хъс да пише… ЗВ

  

Йордана КУНДЕВА

 

…

Ние сме хора

от рибена кост.

Плуваме в океани

от син покой,

вдишваме вдъхновение,

издишваме радост.

Танцуваме по жарава

върху вселенският гръбнак.

И обичаме,

всичко обичаме.

Ние нищо не мразим,

просто защото не можем.

 

Ние сме хора

от рибена кост.

И чуваме тишината,

съществуваме в свое

движение

и равновесие.

И обичаме.

Ах, колко много обичаме!

 

****

Кехлибарена нишка живот

импулси вдишване, обич, забрава.

Глътка нежност, безкраен поток

тъканта на сърцето изгаря.

 

Докосни ме със лъч доброта

пречисти всяка моя тревога.

Дай ми шанс да живея сега -

да обичам, да вярвам, да мога

 

Да творя, да летя, да мечтая,

да изпълня всяка душа -

не с омраза, а с обич безкрайна

с цялата си светлина.   

   

(Бр. 20/2023 на „Златоградски вестник“)