Георги МИТРИНОВ
Презимена и фамилии
Характерно за списъка с антропонимите e, че доста от тях, особено на главите на семействата, са три компонентни, включващи лично име, бащино име и фамилно, което се дължи на съставителя на списъците. В случая той не се е съобразил с изискването за попълване на формуляра за всяко отделно семейство, според което трябва да се изпише личното име и презимето (обикновено бащиното име) на главата на семейството. Така е дадена възможност да се представят, макар и непълно, фамилните имена на главите на християнските семейства в Даръдере от 1906-1907 г.
Това важи в отделни случаи и за женските имена, главно на съпругите на главите на семейства. Бащиното име се изписва по различни начини. Има отбелязване само с начална главна буква: Бозов Константин К.; Брънгов Кирко П.; Ванчов Евтим Г.; Гочова Мария К.; Джинджов Иван С.; Запренов Атанас Г.; Запренов Иван Г.; Змейкович Яков Д.; Карагьозов Лазар К.; Карагьозова Елена К.; Крушувалиев Ангел К.; Крушовалиева Деспина К.; Къков Костантин М.; Къков Никола М.; Кънков Никола Д.; Марков Костантин П.; Пашованов Никола Д.; Петронов Костантин Н.; Пиров Георги П.; Ташутов Иван Г.; Хекимов Димитър Г.; Хекимов Кирко Г.; Хекимов Лазар Г.; Хекимов Никола Г.; Ченев Георги К.; Чойнев Георги К.; Чойнев Иван К.; Чунковска Ленка Г.; Шуков Константин С.; Шуков Петар С.
Среща се изписване на съкратен вариант, включващ два или повече буквени знака от бащиното име: Билюков Константин Пар.; Билюков Петко Пар.; Гогушова Кица Геор.; Гогушова Мария Лаз.; Джирахов Петър Ив.; Джирахова Софа Ив.; Зърнува Вашилке Анг.; Куручов Георги Анг.; Мандражиев Георги Кост.; Мандражиева Мария Кост.; Молюва Елена Геор.; Молюва Елена Кост.; Молюва Мария Ник.; Пачилов Георги Конс.; Пачилов Димо Кон.; Печов Лазар Ив.; Пъндева Мария Дам.; Пъндева Мария Кост.; Рачкова Мария Ник.; Цвятева Елена Ник.; Шуков Георги Паск.
В отделни случаи има пълно изписване на бащиното име: Софа Кирюва Бозова, Рачкова Пипа Попниколова; Малашов Атанас Кирчо.
В последния пример бащиното име е оформено като лично име. Такова оформление от лично име + лично име на бащата, е било характерно за българската възрожденска писмена традиция.
В единични случаи са засвидетелствани презимена, образувани с наставки –ин; -ски, (-ска): Станин Панайот, Бандутски Панайот, Чунковска Ленка.
Макар и рядко, се срещат антропоними, чиито фамилни имена не са оформени с характерната за българската антропонимна система наставки –ов, -ев; -ски: (Аврадали Тодор; Пашели Лазар Г.; Пашели Филип Г.), а с наставка, характерна за турския език – ılı, -ili.
Интерес представляват презимената (фамилните имена), които включват различни данни за носителите им. Немалка част от тях са от чужд произход: Аврадали Тодор – от араб. avrat, -dı ’жена; съпруга’; Аврадалиев от прякор Аврадалията, пришълец от Аврад < грц. Αΰρας тракийско крайбрежие (Бургас 1900). Според родоповеда В. Пачилов, Тодор Христев Аврадалиев бил родом от Копривщица и през 1878 г. с руските войски стигнал до Беломорието, където се установил в гр. Ксанти. Бил абаджия и заради големия си майсторлък е подпомогнат от даръдерските абаджии да отвори дюкян в града. Впоследствие го оженват в Даръдере, където се установява за постоянно. Бил наречен Аврадалията по турското име на Копривщица Авраталан, произнасяно и като Аврадала.
Билюков Константин, Билюков Петко – от тур. bölük ’множество хора, тълпа’; от билюк ’голямо стадо’, Стадарски, Овчаров.
Бозов Константин, Бозов Лазар – от тур. boz ’сив, бозав’; ’сив’ Сивов, Сивков.
Гозманова Калина – ф. Гозманов (Разград, Пловдив, Драгалевци, Софийско), от именна основа Гоз-, от Гозьо, Гозю от Гоздьо < Гвоздьо < стб. гвоздь ’гора’ – да бъде млад и зелен като гора и суфикс –ман, появил се от съкращаване на имена като Радомир – Радом и към последното е добавен суфикс –ан: Радоман; вследствие –ман е схванат като суфикс в имена от типа Драгоман, Грозоман, Милман. Пак според В. Пачилов, презиме Гозманов може да се изведе от ЛИ Гозман, видоизменено от Кузман, в речта на някогашните даръдерци.
Джинджов Иван – Джинджев от Цинцев с озвучаване на ц в дж (Севлиево, Пещера, Златоград).
Джирахов Кирко, Джирахов Петър, Джирахова Софа – от cerah ’хирург’.
Капиданов Иван – от капитан ’войвода’.
Карагьозов Лазар К., Карагьозова Елена К. – от тур. karagöz ’черноок’.
Карайдов Лазар – от тур. kara ’черен’. В. Пачилов смята, че презимето е неправилно записано, вместо облик Карайозов/Карагьозов. По неговите проучвания Лазар К. Карагьозов е роден през 1870 г.
Крахтева Катерина, Крахтева Елена – от крахт диал. ’клисар’; ’обществен глашатай’ (срв. Крахтов – Пловдив, Варна, Толбухин) – от стргрц. κράκτης ’глашатай, псалт’.
Куручев Константин Ан., Куручов Георги Анг. – Коручев от прякор Куру (Асеновград), бащата Коруч, синът Коручев – от тур. kuru ’сух, слаб, мършав’. Според В. Пачилов, произходът на фамилното име Коручеви е свързан с названието на мах. Куруч (Куру махале), разположена по течението на р. Куру чай (Сушица), югоизточно от с. Джуванци (грц. Котани), днес в Гърция. Родоначалникът на рода се преселил в Даръдере, за да опази вярата си, при помюсюлманчванията в района. Родоповедът споменава, че доста време след това жители на махалата носели земеделска продукция на Коручевци, вероятно като част от общите им имоти.
Мандражиев Георги Кост., Мандражиева Мария Кост. – mandıraci ’мандраджия, сиренар’.
Пашели Лазар Г., Пашели Филип Г. – от тур. paşalı Пашалъ ’Пашов, на пашата’; пашалия – вероятно значение ’свързан с паша – висш турски военен началник, генерал’.
Прамакиров – от грц. πράγμα 1. ’нещо, предмет, вещ’ 2. ’реколта’. 3. ’стока’. 4. ’работа, дело’, и грц. κύριος кириос 1. ’главен, основен’. 2. като същ. ’господин’.
Серазлиев Кирко – от серезлия ’жител на Серес, Сяр’!
Сивриев Ангел, Сивриев Георги, Сивриев Харалан – от сиврия ’висок, дълъг, остър’.
Хекимов Димитър Г., Хекимов Кирко Г., Хекимов Лазар Г., Хекимов Никола Г. – от хекимин ’лекар’.
Чалъков Константин – от чалък ’изкривен, смахнат’.
Шубаров Иван, Шубаров Тодор – от шубарчя ’вид късо кожухче без ръкави’; от шубар, кожухар (Шубаров, Шубарски – Райково, Смолянско 1720).
Презимена от домашен, български
произход или с облици, характерни
за българския антропонимикон:
Атасов Благой от с. Бобища – от ж. Ата или м. Ате, съкр. от Атанас, и -ас или Атас съкр. вариант на мъжко лично име Атанас, с изпадане на сричка в средисловие. В. Пачилов казва, че презимето е изписано неправилно, а става въпрос за Благой Атанасов Тенекеджиев (24. 10. 1875 - 6. 03. 1962), избягал със семейството си през 1903 г. от опожареното след Илинденско-Преображенското въстание негово родно с. Бобища, Костурско.
Бандутски Панайот – от ЛИ Бандо и –ут, подобно на Бандул от Банд(о) и –ул, Бандулов; Бандьо – от Бано, зват. от Бан, XV в.
Брънгов Кирко – Брънго от Брънко, с озвучаване на нк в нг, Брънгов, (Кърджали, Златоград); Брънко от Бръно, Бръньо, съкр. от Бранимир или Бранислав, с изясняване на неударено а в ъ. В приписка от възрожденския писмен паметник Златоградски сборник, датирана от 07. 02. 1874 г., е отбелязан с гръцка графика антропоним ηβαν γεοργι μπρανγυ Иван Георги Брангу.
Главова Катерина – от Глава – да бъде глава, на челно място, да бъде с голям ум, XI в.
Гогушова Гина; Гогушова Кица – от Гого и –ош; от Горго, Георги, XVI в.
Гочева Мария – от Гочо < Гото съкратено от старинни мъжки имена като Бла-гота, Дра-гота или от Георги, както Го-шо, Го-но, преди ХII в.
Гошев Димитър – от Гошо, от Георги и –шо, както То-шо от Тодор, XVI в.;
Дялюв Сотир; Дялюва Софа – от Дяльо, Дялю зват. от Дяло по меки основи, от Дялко скъсено от Не-дялко.
Запренов Васил, Запренов Георги, Запренов Иван – от екава форма на Запрян от прич. запрян от запра, запирам – да се спре раждането на още деца (при многодетство). Според В. Пачилов, родоначалник на Запряновци бил Запрян Атмаджов от с. Кованлък (дн. Пчеларово, Кърджалийско). Той бил нает за аргатин около 1800 г. от даръдерски чорбаджия, преминаващ през селото на път за Узунджовския панаир и заведен в Даръдере, където впоследствие се оженил за дъщерята на чорбаджията.
Змейкович Яков Д. – от змейко, ум. от змей.
Зърнува Вашилке Анг. – от селищно име Зърнево, Неврокопско.
Кимова Елена – от Кимо, съкр. от Я-ким, Евдо-ким, XVI в.
Копова Катерина –от Копов – Копев, съкр. от Прокопов от Прокоп; Копи от Прокопи.
Крушувалиев Ангел К.; Крушовалиева Деспина К. – по селищно име Крушево, Демирхисарско.
Къков Константин М.; Къков Никола М. – от Кърков с изпадане на р, от ЛИ Кърко ум. от Къро, съкрат. от Кър-стьо, Кръ-стьо.
Кънков Никола Д. – от Кънко, ум. от Къно, произв. от Кръстан, както и Кън, XVI в.
Малашов Атанас Кирчо; Малашов Георги; Малашова Елена Кост.; Малашова Елена Петкова – от ЛИ Малаш от Мало и –аш от мал ’малък’, XV в.
Митрев Дончо – от Митре от Димитре, зват. от Димитър, ум. от Митро.
Митрова Въше – от Митро, съкр. от Димитър, XVI в.
Молюв Кирко; Молюва Елена; Молюва Мария – от Мольо, Молю - зват. от Моло по меки основи, XIV в., съкратено от Моли-бор и от изчезнали имена Моли-бог, Бого-мол, XIV в.
Параскова Елена – от Параско скъс. и ум. от Параскев – Петко, Петкан.
Патрева Въше – произв. от гл. патря, диал. ’ходя разкривено’; патраф ’който е с изкривени навътре крака’, Патрев (Шумен, Тревненско); Патрев разновидност на Патров от диал. патрав ’с криви крака’.
Пачилов Георги Конс.; Пачилов Димо Кон.; Пачилов Панош – от Пачо, ум. от Па-ко, Па-то с -чо, XIV в. и -ил; Пако от Павко или от изчезнало Пако-слав; Пато от Па-вел, Па-скал, Па-рашкев и –то, XVII в.
Пашованов Никола Д. - от ЛИ Пашо, съкр. от Павел, Парашкев, Паскал с наставка –ов-ан, подобно на Драгован, Милован, Братован, Негован.
Може да се предположи и че е производно от паша ’пасище’, ’трева за пасене на добитък’ – пашован ’който пасе добитък’. Може да е и от прил. пашов, пашовски на съществително паша ’титла на висш военен и граждански сановник в Османската империя’.
Петаров Константин; Петарова Елена; Петарова Янка – от Пето и –ар, скъсено от Петко или от Петър, XVIII в. (Заимов 1988). Според родоповеда В. Пачилов в случая при изписването на име Костадин Петров Чанлиев (1862 - 19.05.1921) местният свещеник е допуснал грешка, като е отбелязал презимето в облик Петаров, който не е характерен за местната антропонимна система.
Петронов Никола, Симеон – от Петър и –он.
Печов Иван; Печов Лазар Ив.; Печов Панайот – от Пето с –чо, както Мичо от Мито, XVI в. (Заимов 1988). Според родоповеда В. Пачилов презимето е записано неправилно в облик Печов вместо Печев.
Пиров Георги П. – от Пиро, скъс. от изчезнало Пиро-мир, Пири-мир ’да бъде прословут с упоритост, с твърда воля’ XIV в. или от Пи-рин, Пир-ин (Заимов 1988).
Пъндева Мария Дам.; Пъндева Мария Кост. – Пъндьо от Пандьо от Пандо, от Панделей < Пантелей (Заимов 1988).
Рачков Андрей 38, шивач; Катерина Рачкова, Рачкова Мария Ник.; Рачкова Пипа Попниколова – от Рачко ум. от Рачо от Рад-ьчо ум. от Ра-до или скъсено от Райчо, XV в. (Заимов 1988).
Станин Панайот – от Стана ж. от Стан XII в. (Заимов 1988).
Стоянков Константин; Стоянков Георги – от Стоянко, ум. от Стоян.
Ташутов Иван Г.; Ташутов Георги – от Ташут < Ташо и –ут, както Ташун от Ташо и –ун (Заимов 1988). Според родоповеда В. Пачилов, фамилното име Ташутов е свързано с името на остров Тасос, разположен в близост до беломорското крайбрежие при гр. Кавала, което име в родопските говори се произнасяло Ташус, тъй като носителите му били преселници от там. В Даръдере се преселили родените на остров Тасос (Ташус) братя Георги и Филип – терзии, подгонени от гърците поради българското им съзнание. Оженили се към 1860 г. и от тях възникнали даръдерските (златоградските) родове Ташозлиеви и Ташутеви.
Тенев Михал; Тенев Хаджи Кирко – от Теньо, от Тено < С-т(о)ен от Сто-ян, Сте-фан или Сре-тен, Обре-тен, Мил-тен (Заимов 1988).
Тръндин Анастас; Тръндин Русин – от Тръндо < Трандо, скъс. от Трандафил (Заимов 1988).
Цвятева Елена Ник.; Софа Цвятева – от Цвято източна форма на Цвето от Цвета < Цвете - да бъде хубава и свежа като цвете XVI в. (Заимов 1988).
Ченев Георги К. – от Чене, ум. от Чено < Че-ко и –но, от Черно с изпадане на -р- в детския говор или от Въл-чен < Въл-чан (Заимов 1988). Според краеведа В. Пачилов, правилният изговор на презимето е Чанов. Първите писмени сведения за корените на Александровия/ Чановия род могат да се намерят в „Материяли из Даръ-Дерско” публикувани в кн. 4 на сп. Родопски старини, 1892 г. от Стою Н. Шишков: Александър/Алéксандрия А. Чановски/Чанов (ок. 1840 - 30.11.1898). Чойнев Кирко, Чойнев Никола – от Чоньо, Чоню. (Още от имената – в следващия брой)
(Бр. 20/2023 на „Златоградски вестник“)