Румен МИЛЧЕВ

Достатъчно е да припомним, че първата съвременна библия на български език точно преди 183 г. е тяхно дело (1840 г.). Затова нека погледнем към няколко от стотиците свидетелства на американски протестанти за Македония отпреди над 100 години.

Из рапортите на американските

мисионери от Македония

„Дъ Мишънъри Херълд", год. LIV, 10 октомври 1858 г.:

"...От всички споменати народности, българите несъмнено привличат нашето първо внимание. Те населяват не само онова, което обикновено се нарича същинска България, пpocтиpащa се от Дунав до Балканските планини, но и широко простиращата се област южно от тези планини, която достига до Босфора и Мраморно и Бяло море, и обхваща добър дял от древна Тракия, Албания и Македония..."

„България в Източния въпрос". Пастор Дж. Х. Хаус писал с дата 7 март 1879 г.: „…Данните, които аз бях в състояние да събера, изглежда не оставят никакво съмнение, че мнозинството от християнското население в Македония, в границите по Сан-Стефанския договор, е българско. А изобщо онези, които се наричат гърци, са или власи или гърцизирали българи."

В писмо от 10 март 1879 г., Байрд е писал:

„…Ако вземете домашния говор за ръководство, аз не мисля, че между немюсюлманското население на Битолска кааза (околия) има повече от 125 чисто гръцки семейства. В Тиквешка околия има 12 семейства всичко чужденци... Воденска околия е почти напълно българска, въпреки че мнозина от тях са гъркомани (привърженици на гръцкия патриарх). Във Велес има може би около 10 гръцки семейства, а в Щип около 25. Що се отнася до Радовиш, Струмица и Дойран, знаете, че българското население най-малкото преобладава…"

"Дъ Мишънъри Херълд", год. ХСI, IХ - септември 1895 г. Пастор д-р Дж. Хенри Хаус пише от Солун:

„…Солун, напоследък зает от Американския съвет (борд) за работа между българите в Македония, е Тесалоника от Апостолските деяния. От мисионерско гледище градът е от особен интерес за нас в нашата работа за българите, с факта, че той е родно място на двамата велики славянски мисионери - Кирил и Методий. Тези двама надарени братя дадоха живота си в мисионерска работа между българите и други славяни, особено моравците. Те бяха авторите на славянския превод на Светото писание (девето столетие) и Кирил даде своето име за азбуката, която днес се употребява от руси, сърби и българи и която се нарича кирилица.

Тези двама братя са днес покровителите светци на книжнината и образованието между българите. Предполага се, че те са превели Царя на българите в християнската вяра около 865 г. сл. Христа. И след това, че са работили между моравците.

Причината да се заеме града като средище за българската работа, е фактът, че Солун е управителен център за твърде много българско население... Вижда се, че той е главно един еврейски град; повече хора говорят еврейски-испански, отколкото онези, които говорят кой да е друг език. Селяните, обаче, на север и запад от града, са главно българи…".