Огнян МИНЧЕВ

В продължение на 80 години съветската окупация и заличаването на българската държава се интерпретира като "освобождение" и това е може би най-дълбокия аргумент на червената власт - свързването на съветската окупация с Освободителната война от 1877 г. - в качеството ѝ на "второ освобождение".

Затова е очевидно, че падането на монумента, който символизира българското национално унижение от окупацията, предизвиква толкова болезнена реакция в средите - наследници на бившата БКП. Това, по същество, е отказ от поемане на историческа отговорност - отговорност за службата в полза на един окупатор, отменил българската държава за половин век. (Не че след този половин век ние сме я възстановили - за съжаление пораженията са такива, че все още не можем да я възстановим.)

Изпращането на паметника в музея не е фашизъм.

Фашизъм беше разрушаването на десетки, стотици паметници, свързани с българската национална идея, които бяха разрушени, а не изпратени в музея, след поемането на властта от БКП като колониална администрация на съветския окупатор.

Но всички ние знаем какво означава думата "фашизъм" в пропагандния речник на бившата - и на настоящата партия, наследила бившата: фашист е този, които е различен, недай Боже - непокорен.

Фашизъм е всичко, което застава на пътя на тоталното унищожение, идващо с властта на болшевишката диктатура - национално достойнство, лично достойнство и независимост, ценности и идеи, несъвместими с валяка на тази диктатура.

На психологическо равнище тази диктатура се проектира като неунищожимо озлобление към всяка различност - политическа, социална, религиозна...

Моля, помирете се с действителността! Нямате основания за претенции - нито към миналото, нито към настоящето. Но без осъзнаване и помирение - няма да имате и бъдеще…