Димитър ГЮЗЕЛЕВ

от гр. Дойран

(В. "Зора", 24 септември 1941 г.)

Ние, българите от Македония, изповедвахме един жив, богат с народни идеи и делови национализъм. За да се борим от една страна със сръбския шовинистически национализъм и от друга страна - с деструктивния интернационализъм, нашият български национализъм трябваше да се изгради идейно от великите подвизи на нашите безбройни национални борци, от нашата национална история от всички наши национални ценности и от сегашната народна душа.

Застанали един път на родна почва, ние влагахме в съдържанието на нашия национализъм три ценности: Климентовата народна култура, Богомиловската социална правда и Самуиловия национален идеал.

Чрез Климентовата народна наука ние сломявахме сръбската фалшива наука. Тази национална наука на Климента хранеше нашата национална гордост и ни въздигаше като културни мисионери пред другите народи.

Чрез Богомиловската социална наука ние биехме нашите интернационалисти, защото социалното се роди у нас като движение за спасение на нацията, защото Богомил доказа, че социалното изхожда от националното, което у народа се проявява като едно цело, а с богомилството ние се въздигнахме като социални мисионери в Европа.

Чрез Самуиловата държавна идея подигравахме неискреното сръбско "югословенство", защото правото го беше създал нашия велик народен монарх Самуил Преспански.

И понеже тези три свещени народни огнища на култура, социална правда и държавна организация представляваха ядрото на българския национализъм, а и трите огнища се намираха в Македония и запалени за вечни времена от трима най-велики македонски българи, никой не можеше да ни победи с по-мощни доказателства, нито да ни каже, че нашият национализъм е дошъл отвън. Той се роди в Македония и доби своето идейно съдържание от тази света троица: св. Климент, поп Богомил, цар Самуил.

Такъв национализъм изповедвахме ние. И той беше само наш, български, наша кръв и наша плът, наш дух и наша борба. Само като такъв той ни пленяваше и тласкаше ни към жертви и към възход на нашия национален гений. И който искаше да служи на народа, неминуемо беше принуден да изповедва веруюто на такъв национализъм, който се сливаше с народната душа.

Да бъдеш българин значеше да имаш една определена национална програма, чрез чието осъществяване се доказваше на дело будната българщина и историческият дълг към нацията. Само такъв динамичен, социален, селски и битов национализъм, пълнен със Самуиловска жертва, с Богомиловската правда и с Климентовската апостолска мисия, можеше да образува силен фронт против сръбските нахлувания в нашия живот.

Стихийният бунт на нашите прадеди трябваше да се въплоти в такъв борчески национализъм на Левски и Делчева, за да се изрази чрез геройски дела на нашето борческо поколение за запазването и възкресяването на нашата нация.

Ние не се отклонявахме от собствените си идейни основи и не търсехме по чуждите народи образци, идеали и идеологии. И бяхме щастливи, когато страдахме като Климентовци, Богомиловци, Самуиловци!