Атанас ФИЛИПОВ

В 1974 г. при първото ми посещение в Гърция, отседнах в Крушаре, в къщата на братовчедка на моя близка от Горни Воден. Исках да науча нещо за Апостол войвода. Отначало не говореха за него, но постепенно се отпуснаха и ми разказаха интересни неща за бай Постол` и ме заведоха в края на селото, до лобното му място.

Мълвата, че съм дошъл от България бързо се разнесе в Боймията. Въпреки че бяха страшно наплашени от репресиите, мнозина македонски българи от Пилорик, Аларе, Грубовци, Кониково, Боймица, Корнишор, Баровица ме каниха да им гостувам. Една вечер отседнах в с. Пѐтгъс. От дума на дума, разговора стигна до бай Постол`, когато с домакина ми спонтанно запяхме: "Долу край Гуменджа река Чикърчица“.

Край Чекърчица, на дърво явор,

на дърво явор - гърк обесено.

”Ой Яне, Яне, Яне гъркомане,

Ой Яне, Яне, Яне, гръцко андарче,

кой те теб обеси на дърво явор?

Яни Пицула (Йоанис Пицулас) е асеновградски „лангера” - прозвище за грък.

Изучен в Атина, той е изпратен за учител в гръцкото училище в Гуменджа, като прикритие за андартската му дейност – да координира гръцките чети в Ениджевардарско и Гевгелийско. Развращавал македонските българи, като им плащал да шпионират. ВМОРО взема решение да бъде отстранен. През септември 1904 г. се получава информация от внедрен в шпионската му мрежа българин, че ще пътува от боймичката гара към Гуменджа. Андон Терзиев, десетар на Апостол войвода и негов братовчед, прави засада и го залавя в местността „Роат“, близо до Горгопик.

Повече от месец Пицула е развеждан с десятката из Боймията. Апостол войвода не бързал с екзекуцията му, вероятно е търсил начин да го размени. През това време са преведени и намерените у него документи, които доказват мисията му. Съществувал голям риск при освобождаването му да издаде много дейци на Организацията, за които научил по селата. В началото на ноември 1904 г. го обесват на големия явор до р. Чикърчица по пътя Пѐтгъс – Гуменджа.

...Мен ме обеси Постоль войвода,

Постоль войвода - Вардарско слънце.

Гръцките моми в църно облечени,

църно облечени - Яне го жалят.

Бугарските моми - бело пременени,

бело пременени - на оро играят.

Завършихме с моя домакин песента, от която се убедих, че българщината в този район няма да изчезне. Оттогава са минали повече от 45 години и си мисля, че латентния период трябва да прекъсне. Историята ни задължава да възстановим българските корени в тази изстрадала наша земя…