+ Стихотворението е публикувано през 1907 г. във вестника на Симеон Радев „Вечерна поща“
Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е роден в село Селци, Стружко, днес в РСМ.
Той е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение.
По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918).
След 1921-а Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден".
Убит е по време на Горноджумайските събития от 1924 г.
Автор е на поемите "Проклетина" (1905), "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
Стихотворението му по-долу е публикувано в броя на софийския в. „Вечерна поща“ от 3 май 1907 г. и предаваме със съкращения. То е писано по повод тържественото честване в страната на 1000-годишнината от смъртта на царя, Покръстител на българите.
Неговото име е патрон на днешна Скопска гимназия (гимназия „АРСЕНИ ЈОВКОВ“ – СКОПЈЕ).
Арсени ЙОВКОВ
Ода за цар Бориса
...О, святий Борисе, о, царю кръстител,
днес пак славослови те твоя народ,
че твоята вера кат ангел-хранител
безспирно е бдела над българский род;
Че в тебе се слеха кат в образец редък
небесната слава на кръста-кивот
и буйния устрем за блескав напредък
на твоя възлюбен и крепък народ.
О, име священо, завет непокътнат,
как громко то стига до нашия слух.
През толкоз столет'я, безсилни да глътнат
великата сила на българский дух!
И твойто кормило, великата вера,
дарена народу със царствен обет,
и нине, кат севга, посочва ни фара
и българский кораб понася напред.
И ето, събрано на памят честита,
вторачило поглед във стар летопис,
славянството днеска високо прочита
священните думи: кръсти се Борис.
И твоето име сърцата вълнува -
от Белото море до Дунав и Драч -
в свободни предели и там, де върлува
злокобната воля на дивий палач...
17 април 1907 г.