Новини

Памет: Граф Игнатиев „балъкчията“, със сила заставил Пашата в Цариград да отстрани българските владици

Saturday, 14 October 2023 Златоградски вестник Златоградски вестник

Иван СТОЙЧЕВ

 

В София, в центъра на нашата столица, една от главните улици носи името на българомразеца граф Николай Павлович Игнатиев. Той е върл противник на самостоятелна, отделена от гърците Българска православна църква. Тук ще цитирам част от "заслугите" на графа за "доброто" на българския род, документирани от великия български политик и дипломат Симеон Радев в книгата му "Строители на съвременна България", глава III.

 

"...На 6 януари, на празника на Богоявление, тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, тържествено служиха в българския храм във Фенер, напук на предупрежденията, че се излагат на голяма опасност. Предупрежденията не бяха лъжливи. Наистина, патриархът лиши след това двамата владици от техния сан, а Иларион Макариополски, който бе вече претърпял по-рано същото това наказание, без да се съобразява с него, биде отлъчен от църквата.

Патриархът не се ограничи с тези строгости. Той направи постъпки пред Високата порта, за да бъдат заточени тримата архиереи, представено от него като главна спънка на едно помирение. В същата смисъл действуваше и граф Игнатиев. Игнатиев бе тогава всесилен всред турските министри: някои европейски публицисти го наричаха руски вицеимператор в Цариград. Портата нямаше никакво желание да преследва българската църква, току-що създадена от нея чрез фермана, но тя бе принудена да се подчини на волята на руския посланик.

На 21 януари 1872 г. тримата български владици бидоха заточени в Измир, Мала Азия. Голямо вълнение настана тогава в българската колония в Цариград. Целият храм във Фенер биде покрит отвън и отвътре с черни платна. В неделя, на 23 януари, народът се събра в църквата, но богослужение не се извърши. След една „жалостна реч“ на П. Р. Славейков, избра се една депутация, която да поднесе на великия везир молбата на българите за връщането на техните архиереи. Славейков, Икономов, десетина души първенци от еснафите - македонци повечето - се упътиха към Високата порта, следвани мълчаливо от едно множество от 3000 души българи. Щом пристигна до Портата, тълпата почна да вика: „Да живее султанът!“ Тя добавяше, че иска владиците си.

В Портата, дето не знаяха целта на тази демонстрация, се яви отначало голямо смущение. Наистина, многолюдието се увеличаваше постоянно от любопитни хора, привлечени от тия ненадейни за Цариград викове. Великият везир Махмуд Недим паша, като разбра за какво се касае, поиска да му се представят неколцина „по-разбрани хора“, за да изразят желанията на народа.

Явиха се при него Славейков и Икономов. Пашата ги прие твърде благосклонно. Той не се стесни да им каже, че тази строга мярка е била взета по настояването на граф Игнатиева, на „балъкчията“, както той се изразил, който със сила го заставил да отстрани владиците."