Евгений КЪНЕВ

„В политиката няма случайности. А ако има, може да сте сигурни, че са планирани да са такива”. За тази мисъл на Франклин Д. Рузвелт се сетих вчера, като видях как миньорите и енергетиците, водени от синдикатите, “улучиха” точния момент да натиснат правителството - в разгара на зърнарския протест. И то с искания, които още повече ще забатачат нашата енергетика.

А видяхте и как се разви зърнарският протест. Уж беше подкрепен от всички - овощари и животновъди, рамо до рамо със зърнари, а накрая пак темата беше непродадения заради глупост и алчност слънчоглед от миналата година. Който нашите преработватели трябва някак си да купят по определената им цена - за да поемат те загубата. А подкрепящите протеста ще са участвали на олимпийски принцип с разходка до София за здраве.

Темата на поста ми не е да ви информирам за новините. А да ви обърна внимание как се политизират икономически протести. Забележете, че двигателите почти във всички протести с потенциал да клатят властта, са в сектори с огромни еврофондове. Най-вече енергетиката (Мариците), Пътищата и Земеделието. Формулата е една и съща - основателните страхове на хората, а и често справедливите им искания се яхват от браншова или синдикална структура. Исканията са винаги насочени към бюджета и са за сметка на нашите данъци или на европейските граждани. А целта е да се плати за слабокачествена, скъпа и неконкурентна продукция. Държавата е длъжна да подържа това състояние за наша сметка. И тя, в лицето на Борисов и Радев, винаги си плаща за мир. Но не безусловно. А чрез концентрацията на държавен и европейски финансов ресурс, в техни подставени лица във всички сектори.

И когато дойде “чуждо правителство” - изведнъж:

- Енергетиците и миньорите с кирките, начело със синдикатите искат промяна на плана за еврофондовете, за да бъде лишена България от пари за реформи, а НЕК (ние) да изкупува непродаваем ток на безумна цена;

- Строителите с камиони и багери, водени от фаворитите на властта, си искат парите за скапания си продукт от държавата, а не от техните работодатели, изнесли с чували авансите;

- Земеделците с тракторите, водени от браншовиците, искат държавата да им осигури всякакви помощи и купувачи на непазарни цени.

Всичко - независимо какво говорят - е за пари. Нашите пари. Дълголетието в политиката се плаща с антидържавна дейност. И накрая какво става?

Ако питате Андрей Райчев, той ще ви каже, че източването на бюджета към всеки рекетьор (с насрещните ангажименти) е мъдро управление, а това на Денков, дръзнал политически наивно да се противопостави, е глупаво управление.

Да, затова Доган/ДП и ББ са най-големите политици в най-бедната държава. А който реши да бъде държавник, е слаб политик и глупак.

Рецептата за успех?

Ако трябва да перифразирам Ал Капоне: шансът за успех е по-голям с правителство, прокурор, медии и корумпирана опозиция, отколкото само с правителство…