В памет на Атанас Атанасов

Юлия БЛАГОЕВА

В средата на 50-те години на 20 в., току-що завършил млад човек от Асеновградско е назначен за учител в златоградското с. Аламовци.

Предния ден пристига в Златоград и се настанява в хотела на пазара. Разгледал града и влиза в единствения тогава ресторант - да пита как на другия ден да стигне до селото. Там видял весела компания от младежи и решил да ги попита.

Като разбрали, че за първи път е в града, развеселените хора решили да се пошегуват.

Започнали да хвалят селото – колко било благоустроено, имал водопровод, канализация, градинки и пр.

- Как се стига дотам? – попитал бъдещият учител.

- Има много удобен транспорт, с автобус по хубав широк път, лесно ще стигнеш! – казали му те.

Учителят се успокоил, наспал се добре, а на другия ден попитал откъде да вземе автобуса за Аламовци.

Казали му къде да чака и не след дълго пристигнало едно муле с водач, с което по една тясна камениста пътечка трябвало да стигне в селото.

Учителят разбрал майтапа на младежите, но от селото и хората там бил много доволен и по-късно казвал, че там били най-хубавите години в живота му...

(Бр. 11/2023 на „Златоградски вестник“)