Нормалният човек вижда националния интерес в опазване на границите ни в случая “Росенец”, а Радев иска да остави границата на Русия, уж за да няма криза с горивата.

Нормалният човек вижда националния интерес в помощ на жертвата от агресора, а Радев - да не помагаме на жертвата, за да не дразним агресора и да може дойде по-близо до нас.

Нормалният човек вижда националния интерес в наказване на нарушителя на чужди граници, за да сме спокойни, че и нашите няма да бъдат нарушени; Радев призовава да се даде на агресора каквото иска, а жертвата да се постарае да има мир...

 

Защо е възможно да имаме такъв президент? Може би защото сме допуснали да не знаем какви са националните интереси, защото нямаме споделени ценности като нация?

Една от ключовите разлики между развити и недоразвити общества е наличието на системи за ранно предупреждение срещу заплахи за националната сигурност.

Най-развитите се надпреварват в комплексността на изгражданите системи за сигурност;

най-изостаналите като България - спорят кои са националните интереси, кой ги заплашва и кое представлява заплаха за националната сигурност. А често интересът на чужда държава се представя като наш национален интерес.

 

Превенцията на заплахите прави първите богати, а липсата й - вторите бедни.

Липсата на разбиране за националния интерес на база общи споделени ценности води до липса на превенция срещу лица като Радев на този пост. И това върви надолу:

Така липсата на превенция в здравеопазването съсипва най-ценното: човешкия капитал.

Липсата на превенция във финансовата система води до изтичането на милиарди финансов капитал.

Липсата на превенция в обществените поръчки води до изграждането на третокачествен физически капитал.

Липсата на превенция при кадровия подбор в съдебната система доведе до все по-засилваща се отрицателна селекция на кадрите и загубата на вяра в обществото за възможна елементарна справедливост. И т.н.

 

Във всички тези случаи - системата се бори с последствията, а не с причините.

А имаме геополитически проблем сега, защото затъването на България в блатото на корупцията направи Радев избираем.

От тази гледна точка следва да сме наясно, че реконструкцията на прокуратурата няма да е достатъчна за промяна в публичната среда. Защото дори правилно да се задейства, престъплението вече е факт, тъй като не е имало превенция. А дори да са взети последващи коригиращи мерки - идва ВАС.

Всеки може да стане политик, но не всеки може да заема публична длъжност.

 

Три прости правила са достатъчни, за да имаме европейска държава:

- правилен подбор на кадрите

- липса на зависимости

- оставяне на електронна следа от всеки акт.

 

Престъпността тогава и сред самите политици ще намалее, ако за изпълнение на всеки техен акт е нужно действие на администрацията с оставяне на електронна следа. Ето тази следа може да е основа на системата за ранно предупреждение за предстоящо престъпление. Тогава нямаше да има липса на пътни карти за газови трасета, договори с чужди доставчици, договори със съмнителни строителни компании.

Но най-вече нямаше да имаме Радев, който заедно с ИТН преди и Възраждане да правят всичко възможно да блокират държавата в нечий интерес. Безнаказано.

Защото щеше да има система от проверки и баланси между властите. И превенция на заплахите за националната сигурност.