Розалин ХАДЖИЕВ

Намират се още потомствени златоградчани от по-старото поколение, живеещи в къщите около нашата гимназия ,,Антим I“, които помнят, че целият район тук някога е носил интересното име ,,Падала“. Има и баби от кв. Малка река, довчера изпращали на училище своите внуци с думите: „Търчи бърже, да не закъсневаш, че виж де е чек Падала!“

Явно името е било популярно и се знаело от жителите и на другите златоградски махали. Името „Падала” се среща по цялата българска етническа територия и на Балканите, като име на села и местности. Падала е име и на село в Западна България. Намира се в община Рила, област Кюстендил. Падало пък е село в Южна България, в община Крумовград.

Освен това - Падалище или Падалища е село в Република Северна Македония, в община Гостивар. Местност Падалото се намира и в района на Смолянските езера, водопад с име Сливодолско падало се намират в Западните Родипи, по течението на река Сливов дол, приток на Чепеларска река.

Местност с наименование „Атово падало” има и на главното било на Стара планина, по средата на разстоянието между градовете Казанлък, на юг, и Трявна - на север. Разположена е до Верейския друм, а името му се състои от думите „ат” /кон/ и „падало” - място за нощувка и смяна на конете.

Южно от Могилица, Смолянско, има защитена местност с богато биоразнообразие, също с име Падала. У нас на много места, главно до старите пътища и то повечето в съседство с проходите, са запазени Πадàлο - до Габрово, до Троян и до Лещахан (Ихтиман), Пàдалището - до Дръмша (Софийско) и Πàдалище - до Панагюрище, или Цàрево падàлο - до Бояна (Софйскои) и пр.

Според някои автори е възможно в миналото, някъде край тези местности, носещи името „Падала”, да са се намирали римски пътни станции /падалища/, които обслужвали пътниците, преминаващи прохода.

Тези факти би трябвало да означават, че в златоградската местност „Падала”, най-вероятно в миналото е имало римска пътна станция. С това име се именува равнинката /платото/ под върха. Мястото е равно, огледно, с южно изложение. Оттук има видимост към целия град. Някога е било ниви и градини на рода Башеви, наблизо е известният извор Юручов врис.

Интересно е обяснението на стари люде от Устово и Райково, че едно време Падала са викали на място за кундисване, нощуване на кираджии и керванджии. Подобни къщички за пренощуване си стоят още накрая на нашата Падала, зад гимназията. Там са се подслонявали някога временно наетите пастири, които пасели сборното стадо от крави и кози на хората от квартала.

Във „Витошката грамота” на цар Иван Шишман се споменава за Падалище – задължение да се дава подслон и храна. Тази грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“, между 1371 и 1382 г. Най вероятно тук е имало пътна станция с локално значение още през древността, с установена традиция да се подслоняват пътници, които вървели пеша за Беломорието.

Част от пътните станции се намирали в очертанията на селищата, а други представлявали отделни комплекси. Римските пътни станции играят ролята на съвременните бензиностанции с мотели зад тях, т. е. тук изминалите дневния си преход от около 30 км коли с конна тяга могат да спрат, да нахранят конете, да им дадат почивка, а също и обслужващия персонал и пътниците да преспят през нощта.

Твърде вероятно е сегашния Златоград да води началото си от такава второстепенна римска пътна станция, прераснала по-късно в селище и град.

За това говорят и множеството запазени римски мостове и древни друмища в района. На тези наименования отговарят турските Кервàн-сараи, т. е. големи постройки, в които са почивали, пренощували и хранели пътниците и техният добитък; и Хановете, която дума и днес има значение на място за пренощуване и хранене. Каквито при нас са били Хаджикостадиновия хан в кв. Голяма река, Гогаджовият хан до Играта, в кв. Малка река, и Върговият хан - към Друмът за Ксантийско.

(Бр. 8/2023 на „Златоградски вестник“)