Огнян МИНЧЕВ

Очевидно лидерите на всички централно и източноевропейски страни с изключение на Радев са глупави и наивни хора, превъоръжаващи своите армии със системи оръжия на НАТО по т. нар. "триъгълни сделки": остатъчното съветско оръжие се предава на Украйна, а в замяна се получават аналогични системи въоръжение - западно производство.

Единствен Радев прозря, че тези сделки са "сливи за смет". Затова той мъдро съхрани за България купищата съветски оръжия и боеприпаси, за повечето от които се смята, че предстои да бъдат утилизирани - унищожени.

Военно-политическият гений на Радев се вписва като хармонично продължение на 20 години скатаване на българския политически елит пред императивите за модернизация на българската армия по стандартите на НАТО и целенасочено корупционно "въртене в кръг" - подръжка на старите съветски оръжия - например изтребителите Миг-29, които многократно се "ремонтират" при "братушките". Нашите македонски братя наричат това "в'рти ги в кр'г и ги лажи" - за натовските партньори става дума...

На кого му пука как аз се чувствам, но бих искал да споделя, че се чувствам предаден от шайката солдафони, начело на властта в България. Моето поколение допусна много грешки във визията си за България, но успя да постигне една мащабна цел.

Моето поколение получи в наследство една изолирана, провинциална България, опасана с бодлива тел и положи огромни усилия да превърне тази България в европейска, осигурена и напредваща по пътя на собствената си свобода страна.

Вярно е, получихме поражение от страна на победилата в посткомунистическата битка милиционерска олигархия. И до днес България се управлява от сарайско-библиотекарската мафия, а не от българската гражданска общност. И днес ние сме на последно място в Европа. Но сме в Европа. И сме в НАТО. И имаме гаранции за своето съществуване и напредък. Това е приносът на моето поколение (в широкия смисъл на думата - родени от средата на 40-те до средата на 60-те години).

Днес една тъпа и нагла шайка солдафони, образовани като кремълски слуги с пагони се докопа до властта и къса една по една крехките връзки на България с цивилизования свят. Болезнено е, мъчително е да се наблюдава това. Още по-болезнено е съзнанието за поредната недалновидност на част от тези хора и обществени групи, с които бяхме от една и съща страна в битката за европейска България.

Хора и групи, които подкрепиха Радев и през 2016-та, и през 2020 г., да застане начело на държавата като едноличен властник и узурпатор. Те се оправдават с това, че по този начин се борили с "мафията". Така както от началото на 90-те години се борят с "комунистите" и с "мафията", но крайният резултат от тяхната борба е само един - отстраняване от власт на демократичната общност на българите, преследващи достойно европейско бъдеще за страната си. Тяхната "борба с комунистите и мафията" доведе през 1992 г. на власт Беров, през 2001 г. - бившия цар, а през 2020 г. - групичката солдафони от Граф Игнатиево.

Браво, борци за свобода и демокрация! Хубаво се преборихте с мафията! Заради бълхата - отново изгорихте юргана. Дано и този път се случи чудо - както през 1997-ма, когато успяхме да пресечем лавината от свличане назад...

(Бр. 4/2023 на „Златоградски вестник“)