Никога няма да забравя онова идване на краеведа Величко Пачилов в редакцията на „Златоградски вестник” - сутринта на 11 септември 2017 г. Беше някъде около 10 часа и както писах в оня трагичен „Послеслов” в сборника, излезнал на следващата 2018 година, тогава той ми предаде поздравите на Христо Гиневски, с когото се видял преди малко, и който пътувал за Кърджали и на връщане следобед ще ме потърси да си поговорим...

Неслучайно споменавам часа – към 10 сутринта. Защото на другия ден, в полицейската сводка се казваше, че точно в този час, в бизкото до Златоград с. Бенковски, Христо е претърпял катастрофа, в следствие на която по-късно почива. Какво ужасно съвпадение – докато ние с Величко си говорим и правим сметки къде да отидем следобяд с общия ни приятел Гиневски, в същия момент той вече е ударен и пътувал за болницата в Кърджали…

Сборникът съдържа интересни изследователски текстове на наши видни историци, както и ценни спомени за Гиневски от хора, с които той е работил и е бил близък.

(Бр. 3/2023 на „Златоградски вестник“)