Новини

Българска памет: Цар Петър Български – царят-светия и Атонската обител

Tuesday, 25 April 2023 Златоградски вестник Златоградски вестник

Евтим ЦВЕТКОВ

 

Наскоро мой приятел в поста си във ФБ от 30 януари – Ден на св. цар Петър, напомни, че царят-светец Петър Български (910-969) не е онази безволева карикатура, представен предната нощ във филма на БНТ „Войната на буквите“, а един от мъдрите наши владетели, осигурил дългогодишен мир с Византия и дал възможност за онзи български просперитет и духовно развитие, с който се свързва и Златният век на българската култура.

 

Именно във връзка с това, малко се знае, че името на цар Петър е свързано и с изграждането на Светогорския манастир „Св. Павел“, известен днес с името „Ксиропотами“. Макар за негови основатели да се смятат Константин Багрянородни и Роман I Лакапин, в църковната и политическа история на Атанасий Комнин ясно се отбелязва, че манастирът е построен през 940 г. от българския цар Петър, зет на византийския император Лакапин (920-944).

Преди две години и аз бях в този манастир и останах много впечатлен от архитектурата му, толкова сходна с родопските български средновековни замъци, а и по-сетнешните възрожденски къщи, и където съборната църква се казва „Св. 40 мъченици“.

В нея се пазят четири частици от Христовия Кръст, подарени някога от Роман Лакапин, а сред дарителите му след сполетял го пожар, са и заможни българи като братята Тома и Никола от Видин, а други български поклонници са дарили средства за стенописи със сцени от Апокалипсиса и Райските селения.

Но вероятно не само това е дало повод на Порфирий Успенски да нарече манастира Ксиропотами български. Защото там той е срещнал и доста монаси българи.

Братята Тома и Никола са изобразени като ктитори над входната врата на съборната църква, при това мястото им е почетно – между византийските императори Теодосий II, Роман I и Константин VII.

Вечна памет на св. Цар Петър Български, строител на първия български манастир на свещената Атонска земя. И, разбира се, позор за тези, които продължават да го изобразяват по комунистическите схващания като посредствен и според които ако един цар не сече глави, той не е цар.

 

(Бр. 2/2023 на „Златоградски вестник“)