Ефим УШЕВ
Втори и Трети том
на „Златоградски страници” излизат през следващата 2016 г. Първият от тях обхваща един голям отрязък от историята на Златоградския регион, който предаваме в четири раздела: Църквата – в 17 статии. История на Читалището – в 10 статии. Животът между двете световни войни – 31 статии. Икономика и стопанство – 10 материала.
Започвайки с борбите за българска църква на местните хора, тук се включва и историята на по-главните църковни сгради, доколкото тя е известна по останалите оскъдни писмени данни и сведения по предания. Като не е пропусната и ролята на личностите, свързани с тяхното изграждане и дейност. Проследява се и местната християнска топонимия на района, присъстваща в народната памет дълго преди да имаме църкви.
Разделът за история на читалището в том 2 се основава на автентични документи и спомени, невключвани и неиздавани другаде, дори и в издадената книга за неговата 100-годишнина.
Обширен и богат е и разделът за историята на града и края ни между двете световни войни – множеството включени документи, изследователски находки и анализи за родопската проблематика през тези години, е жива част от общия ни живот - със своите стремежи за по-добър живот, на фона на една безмилостна реалност, често изпълвана с войни и разбойничества, политически противопоставяния, чисто вражески попълзновения от съседни страни...
Вторият том завършва с малко известна част от историята ни, свързана с икономическия живот и местното стопанство – банково дело, кооперативи и консорциуми, икономически стъпки и надежди на даръдерци, проследени в исторически аспект - от Османската епоха, докъм 40-те години на ХХ век. Един том, детайлно разгледан в една достатъчно аналитична статия на доц. Христо Гиневски, публикувана в нашата периодика.
С излизането на Третата част на „Златоградски страници” става ясно неуспешното първоначално заявено намерение да представим някои от „темелите” на златоградската история през вековете само в три тома. Невъзможно, както поради желанието ни да покажем колкото се може повече от историческото ни наследство, до което се докосвахме и изнасяхме в различните рубрики по страниците на вестника, така и поради факта, че то наистина се оказа толкова богато и съществено откъм събраните факти и анализи по тях, за да преценим, че третия том не бива да остава последен, а да бъде последван от наистина последна четвърта част.
В съдържанието
на Трета част -
в нея е онзи оценъчен момент, различаващ я от предишните два тома, изобилстващи предимно с факти и анализи, докато трети том има и известен художествен елемент. Което е неизбежно, когато се спираш на живота и дейността на личностите, давали „цвят и мирис” на времето си, макар и строго документално-исторически погледнато към всичко, което се изнася за тях.
Но и този том неизменно носи емоцията на откритието, тъй като започва една поредица от текстове за историческата фигура на златоградския депутат в две народни събрания Сирко Станчев - например крайно интересния негов репортаж от Златоград, публикуван в софийския печат в началото на ХХ в., който изобилства с данни за тогавашния златоградски живот; или пък очерците за някои златоградски възрожденци, сред които Яков Змейкович като краевед и етнограф; или спомените за Никола Хекимов, Костадин Александров и баща му Александър Чанов от неговите близки.
Все неща, които никъде другаде не могат да бъдат прочетени и затова включването им в томчето е приносно за нашата история. Това се отнася за целия дял от книгата - за личностите в историята ни и спомените на включените тук автори за българското училище, за хора и институции, с които са били житейски и/или професионално свързани. Този том се отличава и с крайно интересния раздел за традициите, нравите, обичаите и фолклора на Златоград през вековете. Но и за особеностите на златоградската къща и обредите в дома, за златоградското традиционно облекло и особености при именуването, за началото на благотворителността тук и старинните забележителности на района, за древни култове, които продължават да ни изненадват и днес. Дори преданията и легендите, включени в тома, носят самочувствието на откривателството, защото тук е неизвестното спортно постижение на Дельо войвода, „следите” на патриарх Евтимий и християнския метох в нашата част на Родопите, легендите и за някои от „светоките” наоколо...
И тук стигаме вече до непредвидения първоначално, така да кажем,
Том 4 от нашите
„Страници”
Той става издателски факт с навършването на 30-годишнината от съществуването на „Златоградски вестник” – 2020 г. Обявената като трилогия по повод 25-годишния юбилей на вестника, става четирилогия, защото има достатъчно събран ценен исторически материал за Златоград и регона ни, за да си позволим да го пренебрегнем. И без който „изреченото” в предишните три части би било изключително непълно и недоизказано. Защо?
1. Сметнахме, че не може да бъде завършена една поредица из историята на един родопски регион, без в нея да са факти, наблюдения и разработки за населението му от най-старите известни ни досега периоди, както и взаимоотношенията на това население по родове през годините, особено когато то е „разделено” в две основни религиозни групи... На което е посветен първият раздел от 4 том, в който съвсем документално между другото изнасяме от неизвестни досега преводи на османски архиви от втората половина на 16 в., открити в народната библиотека на Скопие, че още тогава битуват голяма част от местните имена и фамилии, които и до днес съществуват в Златоградско – и сред християните, и сред мохамеданите; изнасяме данни за тогавашен златоградски свещеник на име папас Тасино, от лично име Атанас, което пък говори за съществуването на църква в Златоград 265 години преди построяването на ц. „Св. Успение Богородично” от 1834-а; изнасяме и тогавашни златоградски християнски фамилии, които и днес са в Златоград, но явно по-късно приели исляма... Тези и много други данни по темата оповестяваме в цели 15 статии на раздел, онасловен „Население в Златоград. Родове и родови взаимоотношения”.
2. Според нас не би имала завършеност една историческа хронология на град и регион, чийто хинтерланд векове е бил свързан с Беломорието, когато той е един от основните търговско-икономически и културни средища, и особено когато в един момент се превръща в гранична периферия, а да не бъде проследена свързаността на този регион през вековете и до днес с обширната Беломорска територия. Затова в специален раздел със заглавие „Златоград в Западна Тракия и Беломорието – факти, връзки, тежнения”, насочваме към темата в цели 43 изследователско-информативни материала.
3. В 18, предимно на документална основа текстове, публикуваме невероятни спомени и изследвания за това как видяха този град и район от Родопите и отразиха в свои статии и книги бележити за времето си личности – писатели, учени, публицисти, издатели, и какви предимства и проблеми изтъкват за неговото развитие в бъдеще. А тук влизат проф. Иван Батаклиев, Огюст Викенел, проф. Богдан Филов, Христо Караманджуков, Стою Шишков, поп Никола Мавродиев, Антон Страшимиров и др.
Докато предните три
части на книгата бяха
в обем 300-350 страници, 4 том вече с малко надминава 500 страници. Но и нещо особено за отбелязване – и четирите книги на „Златоградски страници” е с богато, подходящо за съответните им раздели снимково Приложение, което прекрасно онагледява съдържанието и тематиката на разглежданите текстове – с образи на хора и цели фамилии, на сгради, махали и квартали и др кадри.
Така вестникът на Златоград събира нектара и цвета на времето из различните архивохранилища и лични сбирки, за да ги представи в един момент на обществеността. Но нека добавим, че това не би могло да стане без усърдието и сърцатостта на различните автори, които през тези 30 години сътрудничиха и бяха спечелени именно от вестника за приятели не само на изданието, но най-вече на града, който той представлява...
Именно хората от това общество или своеобразен интелектуален клуб, оформил се около вестника, прегърнаха каузата на Златоград, носиха я и осъществяваха чрез своите търсения и написани текстове. Които днес са събрани на едно и предлагаме на любознателната читателска аудитория. С което изпълняваме обществената си мисия на духовно средище и институция за полезни граждански тежнения и съхранители на паметта за своето време.
И днес смятам, че настоящите томове из историята на Златоград и околията му са наше огромно културно достижение, защото няма движение напред без памет. И трудно се удържат завоювани позиции и исторически авторитет през времето, ако култивираш единствено нихилизъм. Паметта за личностите и историята ни е фундаментът, на който стъпваме и чрез осмислянето му очертаваме насоки за развитието ни нататък. И смятам, че поредицата „Златоградски страници” допринася за изясняване на мястото на Златоград в общата история на Родопа и на България.
(Бр. 22/2022 на „Златоградски вестник“)