+ Това казва в разговора ни по-долу новият управител на „Родопи Еко Проджект” - инж. Божидар Кисьов

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Инж. Божидар Кисьов е новият изпълнителен директор на златоградското минно предприятие „Родопи Еко Проджект”. Роден през 1982 г. в Неделино, 2006 завършва Минно-геоложкия университет в София, като инженер в специалността „Обогатяване”. Със завършването на образованието си обаче не се завръща веднага в Родопите, а работи няколко години в строителството.

 

През 2011 г. започва работа в Обогатителната фабрика в Златоград и то като общ работник. За една година минава по „стълбицата” на длъжностите там – флотиер, старши флотиер, н-к смяна, технолог и зам.-началник. По-късно, през 2020-а, придобива и втора специалност - разработка на полезни изкопаеми. От пет месеца е един от управителите на дружеството, с ресор производствена част, като казва, че е бил само едно от списъка с предложени имена за тази ръководна позиция.

Признава също така, че я приел доста плахо: „Да отговаряш за сигурността и обезпечаването на около 500 човека не е шега работа, да не говорим за „тежестта” на тази фирма в общинската икономика като цяло”, казва той.

 

Работата в

обогатителната фабрика

 

преценява като много важна за формирането на целия му поглед към рудодобивното производство – както хлебарят, за да направи хубав хляб, трябва да знае с какво го замесва, така и за добива на оловния концентрат е важно какво се преработва. А това във фабриката се вижда много ясно, включително и какво излиза от работата на рудните участъци, с какви качествени характеристики идва оттам рудата, за да бъде тя еднокомпонентна като металосъдържание.

„Участвал съм в цялостното изграждане и въвеждане на новото технологично преоборудване на фабриката, всичко премина през ръцете ми – споделя инж. Кисьов. -  Както в трошачното отделение, с новата внедрена енергоспестяваща техника, която щади и труда на работниците, така и филтърното отделение, което е изцяло обновено с най-нова филтърна преса”.

И резултататъ е, че веднага се е почувствало подобреното качество на концентрата, нивото на влажност при него, което като показател влияе при формиране на цената – колкото по-висока е тя, толкова по-ниска е стойността при оценката и плащането му. „Понижихме с 4.5-5 на сто влагата в цинковия концентрат, което е огромен скок при продажбите ни, а така спазваме и заложеното в договорите ни за достигане на определени технически характеристики на продукцията”.

Кисьов обаче уточнява, че това е инвестицията само в обогатителната фабрика, защото в рудниците също има значително, да не кажем по-голямо техническо подобрение. С което и условията на труд вече са на съвсем друго ниво - под земята сега действат 15 нови челни товарача – техники, които струват милиони лева. „И можем само да сме благодарни на проф. Вълканов за инициативността и разбирането му, когато нещо при нас трябва да се подобри, независимо от цената”. По въпроса за

 

технологичното преоборудване

 

на фирмата добавяме и това, че от следващата година ще бъде закупена още нова техника, което вече е заложено в плановете на дружеството, производствени и финансови. Чисто нови са вече товарните коли, нови са и колите за извоз на концентрат, инвестициите са големи, макар в управлението на фирмата да са далеч от мисълта, че всичко ще стане като с магическа пръчка. Все пак, премина се през пандемична обстановка, през едно значително падане цените на металите, при драстично завишение цените на ежедневните материали, с които се работи.

„Беше много трудно да се задържим на пазара, което прави чест на собственика – смята още новият управител. - Въпреки падането на цените, не намалихме нито добива, нито заплатите, които от началото на годината дори са завишени още веднъж. Най-важното е, че имаме добре структуриран екип от специалисти и много добри работници. Макар и отдалечен от нас, проф. Вълканов има поглед към фирмата, с ясно положително отношение както към производството, така и към финансовите въпроси. Затова и максимум до 24 число на месеца заплатите ни са изчислени и превеждани без проблеми”.

Проблема им обаче е, че има нужда от млади хора - геолози и маркшайдери, колектори, инженери, които във всеки един момент могат да бъдат назначени, дори да са десетина на брой. Има нужда и от още млади миньори, които да трупат опит, защото производството тук е с перспектива, инвестициите в неговото бъдеще са огромни. „Отмина времето при нас да се започва работа само заради единия стаж за пенсионирине – казва Кисьов, - вече трябва да те влече науката, работата в обогатяването и производството, защото и заплащането е много добро. Смея да твърдя, че не само в чужбина може да се изкарват добри пари. Ако си амбициозен да се развиваш в това, което си завършил като образование и специалност, може да го пистигнеш и в България”.

За месец август златоградската фирма има огромния добив от 23 хил. т, през септември той е 22 хил. т, а за октомври - с 22.5 хил. тона. Продължават проучвателните дейности по всички участъци - ще се прокарват нови галерии, което пък ще разкрие и новите работни места както на Мързян, така и на Гидюрска и участък Андроу.

 

Един друг въпрос, който

 

е от голямо значение за общината и чието осъществяване се следи от цялата ни общественост, е бъдещото използване на минералните води от Хоризонт 300 в Ерморечието, който ще вдигне много икономическото ниво и степен на развитие на Златоград. Ръководството сега смята, че този проблем трябва да се придвижи някак, защото самата вода им пречи един вид и за рудодобива – създава тежка, нагорещена в буквалния смисъл на думата, термална среда за работниците.

„Концесията, която сме придобили, е за 30 години и амбициите ни са за едно стабилно и конкурентноспособно развитие, а с помощта и доброто отношение на собственика г-н Вълканов, ще успеем да се задържим на една важна за цялото ни общество икономическа висота”, смята новият управител на златоградската „Родопи Еко Проджект”, инж. Божидар Кисьов.

 

 

Малко допълнение по темата

По данни за 2020 г., от трите рудника на „Върба – Батанци“ са добити общо 390 хил. тона руда. За сравнение – добивът в Златоград е бил около 250 хил. тона, но това е само от един рудник. Рудодобивът край Лъки за същата година пък е 120 хил. тона.

След сделката за „Върба – Батанци“ на практика КЦМ вече контролира две от трите компании за добив на оловно-цинкови руди в страната. „Родопи еко проджект“ засега остава собственост на „Минстрой холдинг“ и в момента почти 30% от капацитета на КЦМ се запълва с концентрати от Родопите. Още толкова са преработваните вторични суровини, а останалото е внос, което според изпълнителния директор на пловдивския холдинг Румен Цонев, споделено в интервю за столичен вестник, е „много добра структура на суровинна обезпеченост на металургичната част на бизнеса”. Амбицията на компанията обаче е да увеличи дела на българските суровини. „КЦМ 2000“ на практика остава единствената, която изкупува оловно-цинковата руда в България. А освен в района на Мадан, суровината се добива и в Златоград.

 

Трета такава мина се явява „Лъки инвест“, която също е част от портфейла на „КЦМ 2000“, чиято стратегия, по думите на Цонев, е за „вертикална интеграция на бизнеса – от добив на суровини през преработката им до метали, а на следващ етап и до производство на продукти”. От развитието на мините, разбира се, ще спечели целият родопски регион. А тук пловдивската компания, чието ръководство е изцяло златоградско, е най-големият частен работодател.

 

(Бр. 20/2022 на „Златоградски вестник“)