Николай ВАСИЛЕВ

Не бих искал да разваля неработния ден на българите, но трябва да сме наясно, че на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г., не само че не се е случило нищо добро за България. Обратно - случило се е нещо много лошо!

Привържениците на 3 март като национален празник посочват, че без 3 март не можело да има и 22 септември. Истината е, че без Руско-турската война от 1878 г. в обозримо бъдеще не е можело да се формира автономна българска държава и никой не може да каже колко трагична би била нашата история. Така че трябва да почитаме паметта на всички руски, украински, полски, финландски, румънски и други бойци, пролели кръвта си за Освобождението на България. Но начинът, по който върховното ръководство на Русия приключва войната, обрича и без това проблематичните, но все пак реални шансове за формиране на автономна България, в границите определени от Цариградската конференция от 1876 г.

До нея се стига след дълги усилия на двете крила в българското освободително движение.

От една страна борците за културно-просветна автономия, каквато е Българската екзархия, успяват да очертаят нейните граници след серия от референдуми. В Цариград посланиците предлагат автономна България, базирана на границите на Екзархията (и дори леко закръглени в наша полза - включени са черноморските екзархии на Патриаршията и т.н.).

От друга страна, радикалните революционери, вдигнали Априлското въстание, принуждават великите сили да си дадат сметка, че "Българският въпрос" трябва да бъде решен.

За да убедят султана да приеме плана, в последния момент посланиците предлагат България да бъде разделена на два вилаета, но когато той и Високата порта не приемат и това, великите сили дават на Русия мандат да наложи решенията на Конференцията. И с подписването на Одринското примирие на 31 януари 1878 г. се появява шанс за "Цариградска България", въпреки, че Русия е сключила тайни споразумения с Великобритания и Австро-Унгария, че няма да създава голяма (каквото и да значи това) "славянска" държава. Мандатът от Цариград все пак е бил реалност и отхвърлянето му в онзи момент от другите сили е било най-малкото казано проблематично. Но той е "програмата максимум"!

Вместо да забрани на войската си да настъпва и един метър на юг от Одрин и да наложи автономна България в "Цариградските граници", Русия прави хазартен ход, който независимо дали би бил успешен (и Русия завладява Проливите) или се проваля - както става, би имал катастрофални последици за България.

На 31 януари руската дипломация се обявява за България, по-голяма от тази, предложена в Цариград, а руската армия, в нарушение на примирието настъпва към Цариград и достига до неговите предградия. В отговор британският флот навлиза в Мраморно море. Европа е изправена пред война. Тогава Русия налага Санстефанския договор, който повечето велики сили възприемат като предизвикателство.

Бисмарк, който наскоро е обединил Германия, се страхува от подобен развой и предлага услугите си на "безпристрастен брокер". Но на Конгреса в Берлин Дизраели преследва по-голяма цел от това да не допусне силно руско влияние на Балканите. Той иска да предотврати очертаващия се руско-германски съюз и това му дава допълнителна мотивация да унижи Русия именно в Берлин. Както пише Кисинджър, Дизраели надхитрява Бисмарк. След Берлинския конгрес руско-германското приятелство е мъртво. Но България заплаща горчива цена за Санстефанския договор, в изготвянето на който не е участвала. Затова е крайно време да си изберем друг национален празник - На 3 март няма какво да празнуваме.