+ Или какво обуславя крахът на великоимперските илюзии на Путинова Русия днес

Огнян МИНЧЕВ

Две неща съдействаха за стратегическия провал на Русия, довел до това, че „за 50 седмици Путин унищожи постигнатото за 50 години от Русия“.

Първо, неадекватната имперска картина на света, която руският управляващ елит поддържа в своето съзнание един век след като всички други големи империи в Европа рухнаха, 60 години след като колониалната система на Европа рухна.

Второ, психопатията на едноличната диктаторска власт, която неотменно изкривява способността за адекватно възприемане на света.

Русия притежаваше завидни предусловия и ресурси за да се превърне в една от водещите световни сили след рухването на съветската империя. Икономическите връзки между Москва и бившите републики (с малки изключения) бяха много силни и незаменими за дълъг период от време. Руският език беше - и все още е - "лингва франка" за евразийското пространство. Общото наследство на културата бе и си остава значимо като фактор за сътрудничество. Всичко това бе решаваща благоприятна основа за развитие на една общност от нации, която доброволно би отбелязвала сериозни успехи в своето развитие и в своето международно влияние. Британската общност е добър пример, макар, че постсъветската общност би имала и по-доби предусловия за успех от наследника на Британската империя.

Всичко това бе пропиляно от тесногръд империализъм, озлобена носталгия по съветските времена, криминално управление на гигантска Русия и на нейните отношения с постсъветското пространство. Вместо стопанско сътрудничество - примитивна олигархична експлоатация на обеднели народи с диктат, монополни цени, изнудване. Вместо взаимоизгодни връзки в търговия, култура и сигурност - руски "миротворци", разпалващи и разгарящи междуетнически конфликти и избуяли отново стари вражди. Вместо прагматично възползване от безпрецедентната добронамереност на Европа и на целокупния Запад към постсъветска Русия - игра на брутален покер със системна измама, изнудване и ескалация на нелегитимни претенции за "величие". (Ти-и, мене, уважаваш ли ме...)

Логиката на тази криминална, квази имперска неадекватност достигна своя връх с агресията срещу Грузия (2008 г.) и срещу Украйна (2014 - 2022 - 2023 г.). Примитивната кремълска диктатура тръгна да разбива отворените врати на едно многовековно съседство, ВСЕ ОЩЕ неотровено докрай от столетията брутален великоруски империализъм. Грузинците бяха сред малкото народи, искрено симпатизиращи на Русия. Смазаха ги - през 1992 г., когато им отнеха Абхазия и Южна Осетия, през 2008 г. когато ги "посетиха" с танковете си през Рокския тунел... Украйна бе нация в процес на формиране, носеща ясното съзнание за своята трудна разделимост от Русия поради силните връзки и идентичност на украинския изток... Всичко това е вече история. Грузинската и украинската нации укрепват в борбата за своята независимост. Украйна продължава да плаща кошмарно висока цена за своята свобода.

Енергийният монопол на Русия в Европа бе наложен като гръбнак на постсъветската стратегия на Кремъл за имперско възраждане. Западна Европа прие тази руска стратегия не като проблем, а като възможност. Планираха да осъществяват дългосрочна размяна на руски енергийни ресурси за Европа с развити западни технологии за модернизацията на Русия. Така смятаха да интегрират Русия в европейското и атлантическото пространство на съвместно развитие и съвместна сигурност. Кремълският криминален елит мечтаеше и вършеше друго - московските велможи искаха да извиват ръце и да изнудват. И продължават да го правят...

Ние не знаем как ще завърши трагедията на днешната кремълска агресия срещу Украйна. Но Европа и Западът би трябвало да научат своите уроци - и да не ги забравят с всяко ново поколение, което идва на власт на Запад. Докато Русия и нейният елит не се модернизират и не приемат основните ценности за съжителство на съвременния свят, приемането на желаното за действително в отношенията с Москва е опасно, преждевременно и нежелателно. Източна Европа знае това добре - то е написано на кожата ѝ с имперски камшик в продължение на векове. Но кой ти слуша Източна Европа...