+ Златоградското училище и неговите юбилеи – как ги зачитаме и защо общината, чрез своите институции, не уважи празниците на нашата гимназия...

Ефим УШЕВ

 Празничните дни по повод юбилея на златоградската гимназия „Антим I” отминаха и е време за анализ и въпроси. Първо нека да кажем, че по наложен стар навик от соцвремената, училището ни трябваше да празнува 170 години от голямата измишльотина на комунистическия атеизъм, наречена „светско” образование. И така, замръзнали в „онова” време, нито за миг не се запитахме: как така е „светско” онова образование, което от стаичката в двора на едната църква - „Св. Богородица”, се премества в сградата на двора в другата църква - „Св. Георги”?

Като това става в рамките на едно и също време – времето на Османската империя по земите ни, когато единното наше училище се ръководи не от други, а от „Даръдерската Българска Църковна Община”... А причината за това преместване е нормална до „прозаичност” – т. нар. „килийно” училище, открито през 1832 г. на терен, определен за църква, но все пак още преди самата църква да е построена, става тясно за понароилите се вече даръдерски деца, жадни за знание, които се налага да се преместят в новата, по-голяма и естествено по-удобна сграда – както за децата, така и за даскалите.

Къде е тук „светския” характер на образованието ни и в какво се изразява той, не е ясно. 20-те години, които делят едното училище в Старата църква, до другото училище в Новата църква, едва ли е възможно да променят дотолкова една консервативна система като образованието, ръководено, да повторим, от Даръдерската църковна община, която впоследствие, през 1870 г., се влива в образователната система на новосъздадената със Султански ферман Българска Екзархия, с център в Цариград.

Така че не можем да определяме и да делим на „светско” и/или „религиозно” българското образование, когато то е ръководено и финансирано от църковни институции. Повече от ясно е, че става въпрос за единно българско училище, което се развива и съответно променя по законите и изискванията на своето време и развитието на самия живот.

И тук е вече работата и ролята на общината днес, ръководена от своя кмет и общински съвет – вместо кметът и неговите чиновници да повтарят папагалски в интернет-обръщения и писания за някакво „светско” образование, можеха да се погрижат да убедят и наложат в Министерството на образованието или пък в Музея на образованието в Габрово, че в Златоград имаме образователна традиция, чието начало води от 1832 г. и значи ние следва да празнуваме не 170, а цели 190 години обазователно дело. Което е и самата истина и затова нямаме право да режем цели двадесет години усилия от това златоградско дело, само защото едно атеистично време от комунистическия период на България е определило съвсем безотговорно цял един пероид от българското образование като „религиозно” - налице е и самото килийно училище със свещоливница в църквата, имаме записана и публикувана самата история на това дело и не е ясно защо нехаем и не се зачитат двадесет години от този непрекъснат златоградски образователен процес! И това можеше да бъде решено с една писмена преписка до съответните институции и с няколко срещи със съответните компетентни лица из тези институции.

А тук е и другата грешка на ръководството на общината – тя пропусна възможността да бъде водеща в отпразнуването на тази 190-годишнина, която да бъде всеобщ празник както за двете училища в града – наследници и продължители на образователната традиция в Златоград, но и за цялото гражданство. Което през всичкото това време плаща, а и усърдно дарява, за да образова и възпитава децата си в тези училища. И с което, разбира се, съучаства и дава доброто бъдеще за своя град.

Вместо това, да имаме един всеобщ празник на нашето образование, гимназията ни бе оставена сама да организира и провежда тържествата си, а самият кмет, а и председателят на ОбС и съветниците, не само не се включиха в нито един от тези празнични дни, не само не присъстваха и не зачетоха тържествения концерт по случай двата юбилея. Кметът се задоволи само с поздравителен адрес на видео, което прозвуча от сцената на празничния концерт, сякаш по това време е в Париж или Ню Йорк, едва ли не... Председателят пък дори едно цвете не изпрати от скъпо платената си инситуция и пост - като поздрав за усилията и усърдието на нашите учители и нашите ученици през всичките тези 190 години златоградско образование, 65 от които висшата, гимназиална степен на това образование, юбилеят на която също празнуваме през тази година!

И ако кметът и председателят на съвета, примерно, отсъстват от града през тези дни, къде са техните заместници, които да вземат участие в дните, от името на институциите, които ръководят?

Но ако и заместниците им, да речем, отсъстват от града, няма ли общината директор на дирекция „Просвета и култура”, няма ли председател на комисия по образование в ОбС? Всички те, включително директорът на самото Основно училище в Златоград, не пожелаха да поздравят своите колеги за тези празници на дадения от училището тържествен коктейл. Оказава се, че такива няма, има само едни фигуранти с тлъсти заплати, които не само не се мръдват, но и видите ли, нещо неясно мърморят и недоволстват по кюшета и кръчми чий бил празникът...

И ако всички те си мислят, че това не се забелязва от гражданите, от цялото общество, то те много се лъжат – въпросите се носят, коментарите също и те никак няма да им харесат. Защото очертават грозната ситуация на разделението в един малък, „никакъв”, както често казват хората, град, чието ръководство не зачита училището си, не зачита учителите си, не зачита учениците си...

А с това - и усилията, които се полагат от всички тях, за да има Златоград развитие и просперитет. И така остро стои въпросът кой ще поеме отговорността за тази недалновидност и безхаберие на местното управляващо чиновничество?

(Бр. 12/2022 на „Златоградски вестник“)