Евгений КЪНЕВ

България сега води двойствена политика. Политически е в един блок на ценности, а икономически се опитва да играе с другия блок. Тогава бяхме уж верни политически на СССР и социализма, но същевременно изнасяхме капитали на Запад в задгранични дружества, крадяхме технологии и фалирахме държавата с тежки заеми от западни банки. Сега обратно, политически сме уж в Западния блок (ЕС и НАТО), но нашите държавници постоянно тласкат България в геополитическата и икономическата орбита на Русия чрез поддържане на зависимости от Кремъл в енергетиката, отбраната и сигурността. А тази амбивалентност, както се казва в пословицата за двата стола, пак може да ни събори на земята, както стана през 1944 и 1989.

В кракосрочен план българската икономика се справя отлично в условията на война близко до нашите граници и висока инфлация, индуцирана основно от нея. България е сред най-големите европейски производители и износители на три от най-важните военновременни стоки: електричество, зърно и оръжия. Нашата индустрия отбеляза един от най-големите ръстове в Европа през 2022 г. Въпреки всички политически заклинания у нас, макроикономическите ни параметри са сред най-добрите в ЕС. И то не само по отношение на втория най-нисък външен дълг и едни от най-ниските лихви в ЕС, а дори по отношение на "проблема" за растящия бюджетен дефицит - като вероятно пак ще завършим годината под маастрихтския праг от 3%. В средносрочен план България има всички възможности да стане атракция за преструктуриращите се световни вериги за доставки. Германия е най-важният ни търговски партньор, а сме сред много малкото държави с положително икономическо салдо с нея. Това означава, че Германия - която стои в края на повечето вериги на стойността в Европа - ще продължи да разчита на България за устойчивостта на тези вериги във време на усложнени отношения с Китай и Русия. И не само Германия - България може да бъде атракция за всеки предислоциращ се инвеститор, търсещ дестинация за съкращаване на своите разходи. Да, много често заплатите в техните фабрики не са високи, но осигуряват заетост, подобрение на уменията на нашата работна сила, по-добър стандарт. Така отварят нови възможности за българите у нас, вместо емиграция в чужбина. Същото важи не само за индустрията, но и за IT сектора, за аутсорсинг бизнесите и др.

Задачата в дългосрочен план е

как да станем развита държава

И това е преди всичко задачата как да създаваме, развиваме и задържаме нашия човешки капитал. Защото няма богата държава без високоразвит човешки капитал. Няма как да се произвежда висока добавена стойност без умни хора. Те и само те могат да създават ноу-хау, брандове, успешни маркетинг решения, с които да се придвижваме нагоре по веригата на стойността до крайния клиент. А правителство от такива умни хора ще знае с какво и как да замени сегашния инвестиционен бранд на България като страна на евтиния труд, ишлемето и "втория начин". Вероятно същите умни хора първо трябва да търсят единение помежду си, за да намерят заедно няколко ключови решения.

Как да ограничат възможностите на рентиерската икономика между политици и бизнесмени?

Как да привлекат ресурсите и влиянието на ЕС за решителна реформа в съдебната система и медиите?

Как да използват НАТО и западните служби за прекъсване на зловредното външно влияние?

Как да разширят общността на хората, които искат края на кремълското подмолно влияние у нас?

Еврозоната и Шенген са само средства за по-лесно достигане на целта - превръщане на България в място, което да привлича българите със своите възможности.  А защо само българите? Войната в Украйна ни дава този исторически шанс.