Ефим УШЕВ

Известно е, че даръдерският даскал Яков Димов Змейкович, подом от с. Вруток, Гостиварско, днес в РСМ, има в Златоград, където той  учителства и остава до смъртта си, един-единствен портрет, намиращ се в Музея на просветното дело в Средните Родопи в Стария град.

Сега, благодарение на книгата на Мария Маркова, излязла в края на миналата година в издателството на БАН, намираме една снимка от края на 19 в., която ви представяме тук – горе вляво виждаме, с най-голяма доза вероятност, образа му в неговите млади години, когато е все още даскал в с. Габрово, Ксантийско, преди да дойде в Златоград.

Макар в книгата да е отбелязано, че тази снимка е от Смолянския държавен архив, не се посочва кои са хората на нея, на която виждаме селския свещеник, децата с книжките си и вероятно техни родители. Естествено е да смятаме, че тук е и техният даскал. Досега известната негова снимка, налична в музея на просвещението ни, е негов портрет от края на живота му, малко преди да почине през 1910 г. (а не през 1913, както се твърди, което документално доказвам в специална, непубликувана все още статия). И сега, вглеждайки се в този кадър, и сравнявайки го с наличния портрет, можем да кажем, че това наистина е неговия младежки образ от периода на даскалуването му в българските села Габрово и Ени-кьой, Ксантийско.

Змейкович, верен служител на Българската Екзархия, въвежда българския език в златоградското училище, прогонил завинаги гръцкото езиково влияние в нашата част на Родопите. В т. 1 на "Златоградски страници" е публикувана негова реч за Кирил и Методий, четена на 11 май пред златоградските ученици, в която говори, че българите са тези, които имат най-голямо основание за гордост от великото дело на двамата солунски братя...

(Бр. 12/2022 на „Златоградски вестник“)