+ Или кое как е по нашите плажове, видени току в началото на морския туристически сезон
Ефим УШЕВ
Водени от неведнъж споделяната идея как всяко лято си припомняме защо предпочитаме Бялото пред Черното море, защото, нали, „нито лев за родните мутри не даваме”, след пътуването миналата неделя към родното Беломорие ще споделим някои нови впечатления, които се надяваме да бъдат полезни като информация за читателите ни пред новия летен морски сезон. Още повече, след като две лета то бе недостъпно за нас, поради затворения граничен пункт на Костадин.
И така, на 21 май, Денят на Костадин и Елена, открихме морския сезон с едно посещение на плажа в Неа Перамос, някога називаемо Кале чифлик, поради извисяващата се над селцето впечатляваща по своя вид антична римска крепост.
До плажа обаче има много време, сега ще видите, че първата бензиностанция в Гръцко след Златоград (тази при с. Шахин/Ехинос) отново е отворила и дори вече работи под „шапката” на „Шел”. Ако си спомняте, тя не бе удържала
златоградската конкуренция
и не работеше дълго време,
но след затварянето на пункта за цели две години и нещо отново ѝ е излязъл късмета. Като гледам цените на гръцкия бензин, обаче, май пак няма да удържи на златоградския „натиск” и пак ще трябва да затвори. Тъй като населението от цяла Южна Родопа в Гръцко отново идва да зарежда в Златоград.
Все пак, по усреднени данни от различните бензиностанции, бензина там сега е 2.56 евро, докато при нас – 1. 54 евро, или цели 2 лв. по-малко. Но пък, знае ли се, може и там да поевтинее, а пък при нас, недай Боже, да поскъпне...
Следваща спирка ни е селцето Сминти, някога Измисъ, а още по-някога - Долап хан.
Защото, предупреждавам ви - ако сте си забравили плажните масла, както бе в нашия случай, оттук може да поправите грешката си, нищо че ще ви излезе скъпичко – по-добре да се изхарчите малко, нежели да изгорите на силното плажно слънце. Нали така? Или, спирате в Сминти, влизате в една от двете аптеки, а туба плажен крем ще ви струва...15 евро. При това, ако искате в по-малко количество, белким е и по-евтина – няма, това е. А процентът ѝ - 50+, по-малко – също йок! Затова, не забравяйте плажните си масла, купени от златоградските аптеки, където цената ще ви е поне наполовина...
И така тръгвате към Ксанти, а оттам, естествено – вдясно към Кавала и то непременно след малко се качвате на магистралата. За да давате „газ до ламарината”и да не се губи ценно време за плажа и множеството кафененца и други заведенийца за хапване там.
Грешка! Съветът ни
е да не се качвате
на магистралата – когато наближите онова място, което кривва надясно, за да отидете към Ираклица и оттам – към Кале чифлик..., пардон - Неа Перамос, ще видите на два пъти на голямата зелена пътна табела, че надписът „Ираклица” със знак надясно, е задраскан с червени линии на кръст. Защото известният ви път, който съкращава времето за пристигане, е затворен. Демек – продължавай нататък. А нататък означава повече път, докато стигнеш до пост на пътната тол-система. Плащате 60 евроцента и продължавате. Неслед дълго ще видите още една затворена отсечка, която винаги сте ползвали за морето, и табелка къде да карате. Така ще стигнете още един тол-пункт, плащате още 60 евроцента, момичето любезно ви казва къде да свиете за близките морски плажове и след още малко въртене на волана, вече трябва да си избирате паркинг за плаж.
Паркингът както знаете е безплатен, покрит с мрежа, за да се пази колата ви на сянка, но каква е поуката от цялото това въртене на волана дотук? Ами тя е, че е по-добре, вместо да се качите на магистралата за Кавала, да си карате по стария някогашен път. И така ще имате по-малко въртене на волана, по-малко пътни обърквации и, разбира се, спестявате дребните евроцентове за тол-пуктовете. Не че сумата е кой знае какво, но все пак, това е предложението ни...
И когато вече сте на плажа,
вече сте се разположили
под избрания шезлонг и чадърче (безплатни, разбира се), и очаквате гарсона или момичето за традиционнато фрапе и бутилчица вода, забравете онези 2.5-3 евро, които плащахме някога. Пригответе си точно 5 евро... Така поне бе на плажа със звучното име „Пипони”. И вече може да изпробвате водата... А тя е прекрасно хладка, но не студена, уверявам ви, и само минута след потопяването, няма вече да ви се излиза от нея.
Нещо подобно от разказаното ще изпитате и в селцето, когато решите да хапнете нещо по обед и да се разходите по все още спокойните и немноголюдни селца и крайбрежия - няма вече гирос за 3 евро, няма бира за 2.5 евро. Гироса 4,20, бирата – 3.60. Това е произволен пример, но такова горе-долу е поскъпването и при другите храни и напитки.
Но, както каза една моя позната от Варна, дошла на Бялото море тези дни, колкото и да вдигат цените гърците, не могат ни стигна! И даде само един пример – чадър и шезлонг това лято по черноморските плажове – 14 лв. (башка си поръчвайте и си плащайте кафето или бирата за 5-6 лв.).
Паркинг за колата ви наблизо – 2 лв. На час, ей, да не помислите, че за ден! Една бира с картофки, или пък с цаца, което е едно и също – 10 лв. Смятайте нататък сами, но – в тези „черни” постковидни дни, когато „хлябът е от мъката по-чер”, един е лозунгът: „Терорът долу! Да живее Беломорието!”
(Бр. 10/2022 на „Златоградски вестник”)