По повод материала от миналия брой със заглавие „Пак за „езиците” около нас”, в цитираният откъс от книгата за ястието кукуреч, намерихме и следния абзац, който също е твърде показателен за това какъв език са говорили хората в един твърде голям ареал от сегашните граници на България. Ето го:

...

„...Заедно с нашето пристигане аз забележих, че идат по брега на езерото десетина селски деца с торбички през рамо. Попитах какви са тия деца и получих отговор, че това са манастирските ученици от околните албански села; те дохождат в манастирското училище да се учат на книга.

- На какъв език им се предава? - попитах.

- На гръцки! - ми отговориха.

- Е, говорят ли те гръцкия език?

- Не, и дума не разбират.

- А как се споразумява с тях учителя?

- По български.

По-после се запознах със священника, който служеше и за манастирски учител. Той беше гъркоманин от Охрид.

По причина, че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български. Оригинално преподавание, нели?“

(Шопов, Атанас. „Из живота и положението

на българите във вилаетите”, 1893, с. 318)

Бр. 8/2022 на „Златоградски вестник”